Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

Социалното и културно обкръжение може да помогне за формирането в учащия на желания за знания, в замяна на съревнованието и показността.
Смята се, че човек търси нови знания по две причини. Те или го интересуват, или той иска да се открои от останалите. Има учащи се, които се стремят да разберат дълбочината на предмета, но има и такива, които учат заради оценката или по добра диплома.
Първите са по-продуктивни, защото не се разстройват лесно от провалите и не се страхуват от предизвикателствата. Като цяло са склони да увеличат собствените си умения. Вторите се стремят на първо място да се отделят на фона на общата маса. В замяна получават стабилна депресия и обсебваща тревожност. Те зависят много от другите. Страхуват се да изглеждат глупави и несъобразителни, затова често хитруват. Явно от това страда процеса на обучението.
Психолозите и педагозите постоянно търсят начини, за да се формира желание за трайни знания, а не учащите да се съревновават помежду си. Известно е, че ценностната ориентация зависи от обкръжението.
Изследователи от Станфордския университет се опитали да разберат колко голямо в такива случаи е влиянието на околната среда и дали може по някакъв начин да се коригира. За това те три пъти задали въпроси на ученици от горните класове за техните ценности.
Първите въпроси били зададени преди лятната ваканция, вторите – след летни обзорни програми, през които на подрастващите се обяснявала необходимостта от желание за добиване знания, а третия път – няколко месеца след като учениците се върнали в училище. Участниците в експеримента трябвало да се съгласят или отхвърлят такива изказвания като: „За мен е важно да науча повече за най-новите научни теории“ или „Бих искал да демонстрирам своята осведоменост за това какво се случва в съвременната наука“.
Както  се очаквало, в навечерието на лятната ваканция царяла изключително съревнователна атмосфера. Всеки искал да докаже нещо на другите. През лятото по време на образователните програми, ценностите се променили. Но интересното е, че шест месеца след връщането си в училище, учениците не се съревновавали по между си , както преди, а се ориентирали към трайно усвояване на знанията, както били обучаване през летните курсове.
Вероятно това е един от начините учениците да учат заради самите знания, а не заради оценките. Но това зависи изключително от педагозите, които трябва да докажат на учениците предимството на знанията пред конкуренцията и себеизтъкването.

Веднъж в училище учителката поискала от децата да запишат в тетрадките си, кои са според тях седемте чудеса на света. След малко умувания и размишления в списъка попаднали: Египетските пирамиди, Тадж Махал, Големия каньон, Великата Китайска стена, Римския колизеум, храмовия комплекс на град Петра в Йордания и древния град на инките Мачу Пикчу в Перу.
Когато списъците били събрани учителката забелязала, че едно момиченце още не е предало своя лист. Тя я попитала:
– Имаш ли някакъв проблем в съставянето на списъка?
Момичето отговорило:
– Да, малко. Не мога да запълня списъка… в света има толкова много чудеса.
– Добре, – казала учителката, – покажи ми какво си написала и тогава може би ще мога да ти помогна.
Момичето помислило малко и казало:
– Седемте чудеса на света са: да виждаш, да чуваш, да докосваш, да опитваш, да чувстваш, да се смееш и да обичаш.
Настаналата тишина в класа била такава, че можело да се чуе и дишането.
Всичко, което щедро ни е подарено от нашия милостив Отец, ние възприемаме като нещо дадено, но това са чудеса в света!

Жителката на град Цизнан е доказала на всички, че никога не е късно да се учиш. Китайката Ма Сюсиан за своите 102 години за първи път е тръгнала на училище. Тя е мечтаела за това цял живот.
На 13 години е трябвало да започне работа, на 18 се омъжила.
На пенсионерката възможност да учи в училище е дало едно учебно заведение, което узнали за нейната мечта, слушайки едно интервю с нея. Благодарение на това 102 годишната китайка станала ученичка в първи клас. За да чува добре уроците тя използва слухов апарат, а за да чете в учебника лупа.
Ма Сюсиан е родила 9 деца, много от тях са получили висше образование. Нейният син 58-годишния Фенсин, разказал, че майка му е продавала бижутата и накитите си, за да изпрати децата си да учат.
След първия ден в училище Ма Сюсиан благодарила на учителите и съучениците си и обещала да учи усилено.

Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.