Веднъж един ученик попитал учителя си:

– Защо съществува трудности, които ни пречат да достигнем целта, отклоняват ни в страни от избрания път, опитват се да ни накарат да признаем своята слабост?

– Това, което наричаш трудности, – отговорил учителят, – всъщност  се явява част от твоята цел. Престани да се бориш с това. Просто помисли за това и вземи го под внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш със лък. Мишената е далеко и ти не я виждаш, защото над земята се е спуснала мъгла. Нима ще се бориш с мъглата?

Не, ти ще почакаш, когато духне вятър и мъглата се разсея. Сега мишената се вижда, но вятърът отклонява полета на твоята стрела. Смяташ ли да се бориш с вятъра? Не, ти просто определяш посоката му и правиш корекция, стреляйки под друг ъгъл. Твоя лък е тежък и твърд. Ти нямаш достатъчно сили, за да опънеш тетивата. С лъка ли ще се бориш? Не, ти тренираш мускулите си и всеки път все по-силно опъваш тетивата.

– Но има хора, които стрелят от лек и гъвкав лък в тихо време, – казал ученикът обидено. – Защо само моят изстрел ще срещне толкова препятствия на своя път? Дали светът се съпротивлява на движението ми напред?

– Никога не гледай на другите, – усмихнал се учителят. – Всеки си има свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрела. Едни правят точно попадение в целта, а други смятат, че са получили възможност да се научат да стрелят.

Учителят понижи гласа си и се наклони към ученика си:

– Искам да ти открия една страшна тайна, моето момче. Мъглата не се спуска към земята, за да попречи на твоя изстрел. Вятърът не започва да духа, за да отклони стрелката ти в страни. Якият лък не е създаден, за да осъзнаеш своята слабост. Всичко това съществува само по себе си. Ти си решил в тези условия да поразиш мишената. За това престани да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, но усмири гордостта си и избери по-лека мишена. Цел, в която можеш да стреляш от упор.

Цветът на Victoria amazonica живее около 48 часа. за това време мени не само цвета си, но и пола си.

Първата вечер големият бял цвят има женски пол. Той привлича насекомите да го опрашат чрез силен аромат на ананас, а след това се затварят за деня.

На втората вечер цветът е вече пурпурен. Той има мъжки пол и няма миризма. Отново нацяло се разтваря, за да освободи насекомите със цветния прашец, които се отправят да търсят друг екземпляр на Victoria amazonica.

След това цветът се затваря и отива под водата. Неговата мисия е приключена.

В колекцията на „Аптекарската градина“ на Московския държавен университет се намират пет екземпляра от Victoria amazonica.

За първи път в Москва Victoria amazonica се отглежда и разцъфтява преди 108 години.

През 1908 г. тя е била в Ботаническата градина на Московския държавен университет. От тогава в Московската ботаническа градина се отглеждали такива цветя всяка година и то с не малък успех, но само до 1915 г., когато Victoria amazonica е прекратила съществуването си поради липса на топливо, следствие от суровите условия на войната.

След десетгодишно прекъсване Victoria amazonica отново е разцъфтяла през 1924 г. и така до 1960 г, когато поради затруднения и постепенно съкращение на финансите за градината, тя отново изчезнала.

Детството е прекрасен свят, в който живее въображението. То няма граници, но има искрена вяра в доброто.

Тава би добило смисъл, а и обществото ще има бъдеще тогава, когато ние възрастните, инвестираме в душите и сърцата на децата си, но трябва да внимаваме какво.

Нашата обща цел и задача е да направим децата щастливи, да им дарим радост, да им създадем възможности и условия за пълноценното им развитие и реализация.

Всички, които полагат труд за възпитанието и израстването на това младо поколение, помагат на децата да разкрият своите таланти и дарби. Подкрепят ги за постигане на победа в творчеството и спорта.

Нека детството на всички деца да бъде радостно, несмущаващо и безметежно.

Холандският художник Бернднот Смилде измислил начин да прави облак в помещение.

За да направи това, той създавал условия с внимателно подбрани параметри за температури, влажност и светлина, а след това пускал малко пара от машина за дим.

Полученият облак се задържал във въздуха няколко минути, които били напълно достатъчни, за да го снимат.

Това е най-интересната от новите все още не съвсем популярна професия.

Японското метро е едно от най-натоварените в света. В Токио метрото превозва повече от 40 милиона пътници.

Разбира се, при такива условия при задържане при качване във влак, лесно се излиза от графика. За това на помощ идват „тласкачите“.

Първоначално идеята за „тласкачи“ е роден в САЩ, но била бързо изоставена. Американците смятат, че тези мерки са твърде безцеремонни и даже оскърбителни.

А японският манталитет за такива форми на въздействие е напълно готов.

Първоначално студенти били само „тласкачи“, но след това тази дейност била възложена на щатни сътрудници на метрото.

„Тласкачът“ в униформа и бели ръкавици притиска пътниците във вагоните, за голяма радост на последните.

За туристите „тласкачите“ са станали част от японската екзотика, покрай която така просто не можеш само да преминеш.