Човечеството старее с бързи темпове. През 2022 г. броят на хората над 60 години ще надхвърли един милиард, а до 2050 г. ще има повече възрастни хора, отколкото деца под 15.
В света всяка секунда се отбелязват 60-годишни юбилей на двама човека. Средната продължителност на живота в развитите страни е 78 години, а в развиващите се страни – 68 години.

Учените проектират, че в периода 2045 – 2050 г. средната продължителност на живота ще нарасне до 83 г.  Твърди се, че жените живеели повече от мъжете. Експерти споменават, че към днешна дата само в Япония, броят на хората на възраст над 60 години е над 30% от общия брой на населението.
Въпреки тенденцията за застаряване на населението, няма причина да се гледа на ситуацията като кризисна, тъй като възрастните хора са огромен принос за обществото. Световните правителства трябва да признаят това и да развиват политики, които да гарантират ефективното функциониране на икономиката в променящите се демографски условия.

И все пак недостига на млади хора ще се усеща, което емоционално ще влияе на обществото. Каквото и да си говорим , отсъствието на млади или стари хора ще влияе негативно върху съзнанието на хората.

Както често се случва, пионерите на новите технологии са военните. Но сега няма да говорим за бойни кораби. Учени от Naval Research Laboratory, Electronics Science and Technology Division на американския флот са изследвали възможностите за използване на слънчеви панели в дълбочините на морското дъно.
Военните учени са решили проблема с производителността на приложенията, осигуряващи автономна навигация и друго военно оборудване в дълбините на морето. Не е тайна, че Съединените щати имат добре развита подводна система за проследяване. Много различни сонарни сензори, детектори, шамандури и други образци на военно оборудване изискват замяна, което е скъпо и неудобно.
Изглежда, работата на слънчеви панели под океанските вълни е невъзможна, като се има предвид, че слънчевата светлина е разпръсната и се абсорбира от вода. И все пак, реалността е съвсем друга.
Използването на подводни автономни системи с цел получаване на ситуационна информация и дългосрочен мониторинг на околната среда непрекъснато се разширява. Въпреки че водата абсорбира слънчева светлина, техническо предизвикателство е да се разработи слънчеви клетки, които биха могли ефективно да преобразуват фотони в електричество.
Известен напредък е достигнат от учени в използването на кристални силициеви и аморфни силициеви панели. Проблемът се крие в това, че във водата се намалява интензитета на светлината. Изменя се също и спектралния състав. Проучванията показват, че необходимата степен на ефективност на фотоелектричните преобразуватели, все още може да бъде постигната и при тези условия.
Установено е, че най-подходящ материал за слънчева клетка е галий индий фосфид (GaInP). Клетки от него са показали най-висока ефективност с дължина на вълната на видимата светлина от 400 до 700 нанометра,  те имат много ниска стойност на тъмния ток. Слънчеви панели на основата на галий индий фосфид се използват широко в космическите технологии.
Изследователите са открили, че на максималната дълбочина от 9.1 метра, един квадратен метър слънчеви клетки от галий индий фосфид може да произвежда до 7 вата електричество. Получените цифри са достатъчни, за да се направи извод за жизнеспособността на новите технологии.

В живота ни покълнаха новите технологии. Бързо стеснявайки традиционните хартиени книги, на сцената се изправи негово величество Интернет.
Добро ли е това или лошо? Отново празен въпрос. Такова развитие на човечеството не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към изменилите се условия в средата на човешкото местообитание.
Книгата си отива. Книгата като осезаема реалност, която можеш да подържиш на ръце, да се полюбуваш на художественото й оформление, да почустваш тежестта й, да усетиш мириса на печатарското мастило, да се вслушаш в шумоленето на преобърнатите страници, да се докоснеш до нея с молив в ръка, да напишеш бележки в полето, да подгънеш страницата й и накрая да я поставиш на рафта, станал неотменима част от нашия интериор.
Електронния формат е лишен от такава веществена магия. Книгата просто е станала стандартен „файл“, а библиотеката стандартна „папка“. И всяка книга е само една „папка“ на „работното поле“. Удобството да се компресира каква да е цифрова информация, смалява всяка дейност до нищожна задача за компютъра. Тук събраните съчинения на класиците се съревновават по гигабайти със социалната мрежа.

Учените са създали няколко логически устройства, базирани върху генни мрежи в отделни клетки на бозайници. Сред тях най- сложните за  сега  са полисуматори и полиизчислители.
От ДНК клетките на бозайници, отглеждани в чашка, учените са извлекли гени кодиращи рецептори, транскрипционни фактори и други протеини. В изходните данни за изчисления в изкуствената генетична мрежа се появява концентрация на две вещества – эритромицин и флоретин, вещества, които не се срещат в клетките на бозайниците, но са известни от други организми.
Свързвайки се със изкуствено въведените си рецептори, тези вещества активират  специални гени, взаимодействието, на които се явява основа на изчисленията.
За резултатите от изчисленията може да се съди от изработването на два флуоресцентни протеини в зелено и червено.
Например ако устройството работи на принципа на логически полусуматор, то зеленият протеин изработва в отговор эритромицин или флорецин, а червеният при тяхното едновременно присъствие. Когато работи като полуизчислител, червеният протеин се изработва при наличие на эритромицин, но само тогава когато отсъства флоретин.
Разработеното устройство може да помогне на биолозите, за създаване на изкуствени генетични мрежи, трудно реагираща на външни условия. Те могат да бъдат полезни за създаването на синтетични организми с нови функции. В арсенала на синтетичната биология вече има прости запомнящи устройства и релета.

Става въпрос за капанът на паяка, с който той улавя жертвите си.
Паяжината е изработена от издръжливи на тежест нишки и спирални  оловни такива разположени върху тях, които са лепливи, както и нишки, които свързват всичките останали заедно. Спиралните лепливи нишки не са напълно слепени към основните.
По този начин колкото повече уловеното в паяжината насекомо се опитва да се освободи, толкова повече се залепва за тях. След като оловните нишки се слепят върху цялото насекомо, те постепенно губят своята еластичност и стават по-твърди и сгъстени. Така насекомото не може да се измъкне.
То остава неподвижно и се втвърдява като камък. Уловената от нишки жертва няма никакъв друг избор освен да чака паяка да дойде и да нанесе последният си удар.
Паяците изтъкават паяжината си според големината на съществата, които искат да ловят. Ъгълът на паяжините също се променя в зависимост от вида на движенията на жертвата, която плануват да ловят с нея. Предварително се определя дали е летяща, вървяща или лазеща Тези две условия увеличават възможността за реален улов.