Безсилна съм пред множеството проблеми в този свят, като глад, войни, нарушаване на човешките права.
Дори и да бъда доброволка, в каква да е дейност на благотворителност, резултата е нищожен. Не бих могла да разреша всички проблеми.

Гледах предаване, където разказваха за овчар, който се издържал от домашно направено сирене. Сиренето се прави от много мляко, за това е ценна всяка овца.

Последователите на Христос се сравняват с овце, защото живеят заедно и в покорство, като служат в света, споделяйки Божията любов. А Бог е онзи, Който трансформира несъвършените ни усилия, за да се достигне до истинската промяна на хората в този свят.

Добри бе добър по математика, за това учителката по математика го помоли:

– Виж, Мишо е изостанал много с материала, би ли му помогнал след училище.

Това не бе единствената молба за помощ към Добри. До сега не бе отказвал на никого.

Повечето от съучениците на Добри смятаха Мишо за несериозен тип. Някои дори му казаха направо:

– Направо ще си загубиш времето с него. Той е непоправим.

Мишо дойде с неохота в дома на Добри, тъй като знаеше какво му предстои. Добри се мъчи с него повече от час, но забеляза, че Мишо не проявява никакъв интерес към задачите.

– Ако ти не направиш някакво усилие, моите обяснения ще останат без резултат, – ядоса се Добри не на шега.

– Какъв смисъл има да уча тази проклета математика?

– Много е лесно човек да роптае и да се съмнява, в това което прави, защото не вижда Божията ръка в живота си. Ти не разбираш, какво точно прави Бог с теб. Той има план за всеки от нас. Ако Му се покоряваме и сме уверени в неговите обещания, Бог ще отвори сърцата и умовете ни, за да ни помогне да видим пътя, който се простира пред нас.

– Но какво общо има математиката тук.

Мишо знаеше много за Бога от неделното училище, но …

– Ако се премахне всеки страх и съмнения относно математиката, – каза Добри, – ти ще можеш да усвоиш това, което си пропуснал и дори ще успяваш по-този предмет. От къде знаеш дали това няма да ти отвори нови пътища и да ти разкрие как да постигнеш мечтите си? Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да си имам свои бизнес, …., – каза плахо Мишо.

– Мислиш ли, че без математика  би могъл да го ръководиш? Дори само да пазаруваш в магазина е необходима математиката, в противен случай биха те мамили и не само там.

Мишо въздъхна, погледна задачи и каза:

– Извинявай, страхувам е, че никога няма да се справя с това, но ако Бог ми помогне …. готов съм .

Така е, нашият живот е като зебра с бели и черни ивици.

Но може ли само да се живее на белите ленти?

Много хора искат да имат по-малко проблеми, по-голяма стабилност и увереност, както днес, така и в бъдещето. Това отдава ли се леко на всеки? Няма живот, в който всичко да тече по мед и масло.

Има моменти, когато без много усилия можем да постигнем значителен успех, но има дни, когато се напъваме, но резултат няма.

Идват мигове, когато по-лесно идват парите, много по-просто се постигне споразумение, така че да постигнеш успеха, който гониш.

В други периоди става обратното, повече парите се харчат, отколкото е необходимо, но в същото време отношенията се формират по-лесно, има по-малко конфликти, кавги и недоразумения.

Тогава разбираме едно, колкото и да се стараем, колкото и да ни се иска, само на белите ленти не можем да живеем, но когато минаваме през черните, нещо се променя в нас и ние се изграждаме.

Нека се радваме на всяка ситуация, в която попадаме.

Нито един вярващ не може автоматично да започне да пребъдва в Исус. Това трябва да стане начин на живот, което не може да се постигне без дисциплина и усилие от страна на човека.

Ние сами трябва да направим своя избор и да се посветим на Господа и да Го поставим на първо място в живота си.

Ако искаме духовно да израстваме, да ходим в сила и да общуваме с Бога, трябва да отделяме повече време, за да Го опознаваме по-добре.

Това не е занятие, което можем да извършваме кога да е, а след това да забравим за него. Ние трябва да правим това всеки ден. Когато престанем да се приближаваме към Исус, веднага започваме да се отдалечаваме от Него.

Разберете, в този свят сме обкръжени от нечестие и безбожие. Ние живеем в естествено тяло. Ако не се противопоставяме на това всеки ден в молитва и изучаване на Божието Слово, нашето тяло и ум ще се подадат на околния натиска и ще тръгнем след този свят.

Сега вземете решение и се посветете на Божиите неща. Съсредоточете вниманието си върху Господа. Оградете се с Божието Слово, четете го и го слушайте всеки ден.

Пребъдвайте в Него днес.

Днес много церемонии и обреди в църквата са станали преграда между човек и Бога. Ако си осветил дома и колата си, изповядал си се, стоял си на поредната служба, … всичко е наред.

Но ритуалът трябва да бъде прозорец, чрез който по-добре да видиш Бога, а не стена, която Го закрива.

Понякога се случва така, че ние се ограждаме с тези ритуали и обреди и се отдалечаваме от Бога.

„Поставяме свещ“ – действие, което замества молитвата. Идва мъж в храма и е благодарен, че на косъм е отървал живота си в авария. Купува една голяма свещ, запалва я и така благодари на Бога цели три минути.

Свещта  става молитвозаместител …

Бог повече ли се нуждае от нашите свещи, отколкото от молитвите ни, излизащи от любящо и благородно сърце?!

На службата идваме, където е нужно се покланяме, накланяме глава напред и мълчим. Защо се прави така? Повечето от хората не разбират. Никакви нововъведения няма да помогнат на човек да разбере смисъла на нещата, ако той сам не положи усилие, не вникне и най важното, не отвори сърцето си за Бога.

Под думата „тайнство“ се разбира тайнственото действие на Бога върху душата на човека. Това е и съдържанието на ритуалите на поклонение. То не зависи от ясния глас на свещеника, не зависи и в какъв храм се провежда, беден или богато украсен, поклонение на Бога зависи от самия човек.

С какво сърце е дошъл? Открито за да приеме Божията благодат със смирение, покаяние и искрена вяра в  Бога. Тогава става чудото. Тогава ритуалът въздейства.

Ако сърцето на човека е затворено, всичко си остава само форма.

Символът има смисъл, ако се разбира.