Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Зашеметяваща светлинна инсталация превръща една обикновена гара в истински тунел на времето.
Благодарение на светлинни и звукови раздвижвания се създава усещането, за преминаване в друг свят или, че ни взема извънземен кораб.
Със светлината инсталация е оборудвана половин километровата строяща се гара Аустрелиц в Париж.
Нейният автор Пабло Валбуена подчертава, че специфичноста на инсталацията се определя  преди всичко от самото място. Движението и скоростта, които са асоцират с влаковете, са определящ фактор за това как изглежда тази инсталация.
За да се усеща преместването не е нъжно непременно да се движиш. Този ефект може да се постигне чрез използване на ефимерни и нематериални материали, проектиращи светлина и звук.
Друга светлина инсталация се намира в центъра на Амстердам. Там се наблюдават стотици светещи пеперуди цветът. на които се определя от самите зрители.

Физическото усещане, романтично наречено „пеперуди върху корема“ се появява не само при влюбване. Такова чувство можете да изпитате, когато сте силно изплашени или развълнувани.
Влюбването, както и страхът изменят „химията“ на вашия мозък и в тялото се поражда стрес.
Стресът на свой ред пуска реакцията „бий се или бягай“. Това е съпроводено с физиологиески изменения. Повишава се нивото на хормоните кортизол и адреналин, които „дават команда“ за покачване на кръвното налягане, увеличава се притока на кръв към мускулите и белите дробове, задействат се всички ресурси в тялото.
Рязкото отичане на кръвта от коремнта кухина, се съпровожда с гадене, което е добре познато на мнозина.
По-малко романтика, повече знание!

Много бързах. Времето неумолимо напредваше. Поръчах си такси, за да се прибера по-бързо в къщи.
Дойде поръчаната кола. Тя бе малка, със сенник на задното стъкло, но самата тя едва дишаше.
По пътя стана ясно, че шофьорът няма пари да ми върне. Спряхме на една алея, шофьорът взе от мен една банкнота от петдесет лева и отиде да ги разваля ….
Седях така почти 40 минути, чакайки го да се върне……
При това ми се натрапваше странното усещане, че тази „количка“ просто ми я е продал …

Датчанинът Денис Аабо изгубва лявата си ръка при пожар. Той е станал първият собственик на биопротеза, която предава тактилни усещане от изкуствените пръсти към мозъка.
Италиански хирурзи са успели да съчетаят сензорно изкуствената ръка с нервните окончания в ръката на пациента, което позволява на устройството да обменят с мозъка сигнали в реално време.
Денис Аабо твърди, че сега с помощта на биоръката той може да определя формата и твърдостта на предметите.
Според учените, тяхното откритие може да бъде на пазара след около пет години, но първо те трябва да усъвършенствате точността на движенията и манипулационните способности на биоръката.