Безпилотните летателни апарати не са нещо ново, както и мислено управляемите устройства. Тези технологиите са в процес на доработване. Но има успехи, в някои области като, например, пациенти, които са успели мислено да управляват своите протези.

Но безпилотни летателни апарати, които се управляват с мисълта е нещо съвсем ново.

В унивеситета на Флорида се е провело първото състезание на безпилотни апарати, които се управляват мислено.

Пилотите са наденали на главите си електроенцефалограмни шлемове, които били разработени за мозъка на всеки един от тях.

Невронна активност се фиксирала, когато човек мисли, че трябва да придвижи нещо напред. След това тази активността се свързвала с ръчка управляваща безпилотния летателен апарат. Вслествие на това летателния апарат се предвижва напред.

В действителност, това е същото, когато играете на видео игри, само че вместо клавиши действате чрез мозъчни вълни.

За съжаление технологията  не е съвършенна, но в бъдеще учените се надяват, че тя ще може да се внедри във всекидневния живот.

Китайският университет за наука и технологии наскоро въведе изключително реалистичен робот за преценка на обществеността под името Jia Jia. Този робот е създаден по образа на жена и наистина изглежда съвсем естествено.

Jia Jia е в състояние да общуват и да си взаимодействат с хората и да променя изражението на лицето си, изобразявайки различни емоции. Даже реагира, когато го приближат, за да му направят снимка. Държанието на робота е типично женско.

Разработчиците са създали  Jia Jia за три години. Устните на робота се движат, когато говори, а очите му се движат съвсем естествено.

Но все още трябва да се помисли, как роботът ще се смее и плаче или как да се измени външният вид на ръката му, която до този момент напомня на ръка на манекен от магазин за дрехи.

Ръководителят на проекта Чен Сяопин е казал, че в бъдеще планират да оборудват робота с навици за обучение и умения да разпознава лица.

Екип от Колумбийския университет е разработил гъвкава камера.

Устройството се състои от меки лещи поставени върху силициева подложка с фоточувствителна гъвкава матрица.

Лещите са изработени от еластичен материал, така че да може да се променя фокусното разстояние в зависимост от нивото на огъване, без да се използва сложна електроника.

Чрез промяната на ъгъла на наблюдение, всяка отделна леща е възможно да се избегне слепите зони при деформация на листа.

С подобни камери могат да се обвиват автомобили, да се нанесат върху дрехи и други обекти.

Изследователите смятат, че гъвкавите камери са напълно способни да изместят традиционните в бъдеще.

Нов евтин фотоапарат ще прилича на кредитна карта, която лесно ще се скрие в джоба.

За промяна на ъгъла на наблюдение е достатъчно леко да се огъне устройството.

Учени от Корнелския университет в САЩ са заявили, че централните и най-ярките пръстени на Сатурн, са много по-леки, отколкото се е смятало до сега.

Такива изводи са направени след изследване на фотографиите на космическия обект, направени през 2007 г. от сондата „Касини“.

Според учените, поради оптична илюзия непрозрачните светли пръстени изглеждат по-масивни, но те съдържат три пъти по-малко материя, отколкото се е смятало до сега.

Този ефект експерти сравняват с гъста мъгла в ливада, която изглежда, като че ли по-плътна от водата в басейн.

Новите данни са важни за науката, тъй като по-точната стойност на теглото на пръстените на Сатурн може да хвърли светлина върху историята на техния произход, което ще помогне да се прецени колко ще оцелеят тези пръстени.

Както знаете, те постепенно се поглъщат от Сатурн.

Няколко банки напред Елена забеляза възрастна жена с посребрели коси, която старателно записваше лекцията на професора, наравно с другите. В почивката Елена се приближи към нея, да я разгледа по-отблизо.

Жената се обърна към девойката, усмихна ѝ се и уверено, като каза:

– Здравейте, красавице, аз се казвам Мария.

– Аз съм Елена, – усмихна се и девойката. – Интересно какво ви доведе в университет на такава „невинна възраст“?

– Дойдох тук да срещна обещаващ мъж и да му народя сюрия деца, – пошегува се на свой ред Мария.

– Наистина ли? – попита Елена и плесна с ръце.

На младото момиче много ѝ допадна възрастната жена и те станаха приятели. Заедно ядяха в стола и беседваха върху лекциите. Мария стана близка със всички младежи от групата. Те я уважаваха и с желание общуваха с нея.

В края на семестъра групата празнуваше успешно взетите изпити пред маса отрупана с лакомства.

Тогава някой предложи:

– Нека Мария да произнесе реч.

Възрастната жена се надигна и се пошегува:

– Забравила съм си пищовите.

– Ти знаеш всичко и без тях, – подхвана шегата и друг от младежите, – Хайде кажи ни нещо!

Мария за минута наведе глава, след това се изправи и започна:

– Ние не преставаме да играем, докато израстваме. Остаряваме, когато престанем да играем. Вашият успех се опира на младостта и щастието. Вие всеки ден трябва да намирате за какво да се усмихвате. На вас ви е необходима мечта. Когато престанете да мечтаете, ще умрете.

– Край нас има толкова много хора, който са мъртви и не знаят това, – намеси се едно русоляво момиче от групата.

– Има голяма разлика между стареенето и израстването, – продължи Мария, като се усмихна на обадилата се. – Може да сте само на 19 години, но ако по цял ден лежите и нищо не правите бързо ще остареете. Не е нужно да имаш талант или дарба, за да остарееш. Дарът се открива в това, да откриеш нови възможности за себе си в промените, които настъпват в теб. Старите хора не съжаляват за това, което са направили, а за това, което са пропуснали да извършат. От смъртта се страхуват само тези, при които надделяват нещата, за които съжаляват.

Мария седна на мястото си. Всички мълчаха навели глави.

Тази вечер младежите получиха „висше образование“, за което дори не бяха мечтали.