На постъпите към връх Еверест се намират, например, 200 мъртви алпиниста. Труповете им рядко се евакуират, поради високата цена на мероприятието.

Изкачващите се алпинисти понякога трябва да преминават през телата на загиналите, които са се превърнали в ориентири.
Най-известният от тях се намира на височина 8500 метра и има утвърдено име „Зелените обувки“, поради отличителните кислородно зелени обувки.

Още една площадка, близо до върха, е осеяна с трупове в червена екипировка. Тя известна с името „Долина на дъгата“.

През 17-19 век можело корицата на книга да се направи от човешката кожа.

Често за тази цел се използвали такива подвързии за анатомични книги, за да има повече нагледност.

За това използвали кожата на хора, които чрез завещанието си позволили да се извърши това с техните трупове.

Друг вариант бил да се използват кожи от затворници, за подвързване на личните им дела и по-голямо възпиране на престъпниците.

Леонардо да Винчи е получил разрешение за дисекция на трупове и той съставил подробни рисунки с описания на много човешки органи.

Преглеждайки ги, британския кардиохирург Френсис Уелс преосмислил метода за опериране на митралната клапа на сърцето, която предотвратява обратното течение на кръвта в лявото предсърдие.

Традиционно при нарушение на нормалното функциониране на клапата хирурзите намалявали нейния диаметър, но това ограничавало по-нататък максималния приток на кръв.

Уелс вдъхновен от работите на Леонардо, измислил нови протези, които нямали такива недостатъци и успешно оперирал повече от две хиляди пациента.

В малко селце на остров Сулавеси, Индонезия, питон погълнал 25-годишен мъж.

Селяните по-късно намерили раздутия труп на питона, когато започнали да търся мъжът, който не се върнал от работа, от своята палмова маслодайна плантация.

Първо те намерили инструмент за селекция и ботуши, а наблизо до това място лежал седем метров мрежест питон. Когато хората разрязали корема му, отвътре извадили изчезналия мъж.

Изглежда питонът го е нападнал отзад, защото на гърба на мъжа намерили рана.

Мрежестите питони хващат своята жертва с десетките си остри извити зъби, а след това я удушават, преди да я глътнат. Те са широко разпространени в Индонезия и други части на Югоизточна Азия.

През Първата световна война много млади хора заминаха на фронта. Методи бе един от тях. Едва бе набол мъх по лицето му, а вече носеше пушка.

Един ден той бе изненадан от избухнал край него снаряд, който буквално го зарови. Намериха го в окаяно състояние. Бе откаран веднага в болницата.

Раздробените му ръце и крака бяха ампутирани. Бе останал сляп и глух.

Дойде майка му в болницата да го види. Тя бе силно разтърсена, когато водя сина си. Той представляваше куп безпомощна маса.

– Как да му се обадя? – плахо прошепна майката.

Любовта е много изобретателна. И тя го целуна няколко пъти. Нещастният младеж се обърна и попита:

– Мамо, ти ли си? Ако си ти целуни ме още веднъж.

С насълзени очи, без да издава глас, тя го целуна няколко пъти.

– Мамо, това си ти, – простена Методи. – Убий ме , мамо! Ти си ми дала живот, ти имаш право да ми го отнемеш. Убий ме, защо да живея?!

А майката продължи да го целува.

Тогава Методи каза:

– Мамо, още ли ме обича’? Нима не ме презираш? Виж, аз съм само един труп. Безжизнен човек, от който няма полза.

Майката продължи да целува и гали сина си, въпреки болката и напиращите горчиви сълзи.

Методи въздъхна дълбоко:

– Мамо, аз съм готов да живея, защото ти ме обичаш……

Защо живеем на тази земя? Защото знаем, че някой ни обича и можем да бъдем полезни. Живот без любов не е живот. Каквото е водата за пресъхналата земя, това е любовта за душата на човека.

Вечният живот е познаване на вечната любов.