През 1906 г в Плимут на едно селскостопанско изложение 800 човека участвали в конкурс. На него те трябвало да познаят колко тежи един убит и одран бик.

Били казани най-различни числа. Статистикът Франсис Галтън намерил средно аритметично на всички предположения и получил 547 кг, а истинското тегло на убития бик било 543 кг.

Колективната грешка била по-малка от 1%.

Подобна точност в оценката на параметри или количества на какви да са предмети са наблюдавани и при други експерименти в различни страни.

Този феномен нарекли „мъдростта на тълпата“.

Една от древните единици за тежест е скрупул, която е била 1.14 грама. Тя била използвана за измерване на теглото на сребърните монети.

По-късно скрупули се използвали в аптеките.

Днес тази мярка не се използва, но е останала думата „скрупольозност“ или „добросъвестност“, което означава изключителна прецизност и точност в детайлите.

Невъзможно е да се прочетат мислите на който и да е, но могат да се разчетат намеренията на човека по лицето му.

Например, при избиране на букви от азбуката, желанията на човека ще бъдат само 30 на брой.

Разбира се, предварително се прави каталог с реакциите на мозъка на определени символи и се знае как откликва на дадена буква. Така за една две секунди тя се разпознава и се печата на екрана.

Интересното е, че мозъкът подпомагайки алгоритмите за разпознаване, генерира все по-прецизни реакции.

Резултата от точността на декодирането на планираните букви е 95 %, подобно на машинописка.

Миро стоеше пред групата и внимателно ги наблюдаваше. След това прикова очите им към себе си, като махна с ръка и каза:

– Повечето възрастни хора посвещават по-голяма част от времето си на работата си, а това дава отражение във всичките аспекти на живота им. Няма значение дали човек работи в офис, притежава магазин или малък цех, или  управлява нечия фирма, всичко това е работа.

Хората от групата слушаха внимателно и се опитваха да отсеят нужното от чутото.

– Решенията, които вземаме ежедневно, имат голямо отражение върху работата ни, – продължи Миро. – Какво следва от това?

– Дългосрочните успехи и провали на работника, мениджъра или собственика се определят от качеството и точността на взетите решения, – обади се един слаб и дългокос младеж.

Миро остана доволен от отговора и продължи:

– Всяко решение, което сте вземали през живота си е продукт на вашето мислене в този момент. Решенията се превръщат в действия, а те пък от своя страна водят до някакъв видим резултат. Комбинацията от действията и резултатите създават репутацията на човека. Но къде е коренът на репутацията, нейното истинско начало?

– Мисленето, – отговориха в един глас няколко души.

– Мисловният процес прилича на семенце, – Миро започна да илюстрира с пример това, което искаше да им каже. – То покълва и расте години наред и когато му дойде времето дава плод. Качеството на плода е предопределен отдавна още от времето, когато се е развивало растението и за него са се полагали грижи. За това детството е важен етап, в който се формира мисленето на бъдещия индивид.

– Много училища днес учат учениците си какво да мислят, – каза недоволно един русоляв младеж. – Според мен това е пример за лошо формиране на мислене.

– Не ви ли се струва, че ние като общество притежаваме забележителни способности? – поклати глава един побелял мъж. – Логиката на мисълта ни ни води до погрешни, а често и опасни заключения.

– Какво мисли един човек, се определя от това, как точно мисли, – заключи едно нежно създание в зелена рокля и особен блясък в очите.

– Това е вярно, – съгласи се дългокосия младеж. – Няма значение дали заключенията са точни, безопасни, полезни, глупави, зли или такива, които довеждат компанията до банкрут.

– За това е важно да се обучават хората още от малки как точно да мислят, – заключи Миро.

Всички бяха разбрали, че не какво, защо и къде е важно за мисленето, а как се мисли.

Днешната дискусия свърши по-рано от предвидения час, но присъстващите на срещата си тръгнаха удовлетворени.

Ние често се предаваме на „благочестива“ прибързаност при нашите молитви.

Много ли време отделяме за молитва?

Ако държим на точността, можем да кажем, колко минути сме прекарали в молитва.

Познавате ли истински християнин, който не отделя време за молитва? Може ли човек да бъде духовно силен, ако не остава по-дълго време насаме с Господа?

Един от реформаторите е казал:

„По цели дни и седмици аз падах по лице пред Бога, понякога безмълвно, а друг път чрез настоятелна молитва“. „Падни на колене и там възрастявай“, – е казал друг, който добре е знаел, какво твърди.

Казват, че нито едно истинско произведение в литературата, науката или изкуството, не може да бъде създадено от човек, който не обича уединение с Господа.

В духовната област трябва да се отбележи едно основно правило: Благочестив живот и израстване не можем да придобием, ако не бъдем по-дълго време насаме с Бога.