Вниманието на митничарите на летището в Иркутск било привлечено от един китайски турист.

Стационарната митническа система за радиационен откриване „Янтар“се задействала при преминаването на китайския турист. При проверка и повторен анализ се установило, че излъчването идва от неговата чанта.

В нея имало туристическа фотографска техника от Китай „Leika“ с подходящ обектив към нея. Радиационен контрол показал, че потокът на радиация идвал от китайския обектив. Максималното ниво на радиация е било 2.15 мкЗв/ ч при допустима стойност 0.20 мкЗв/час.

Обектив на фотоапарата „Leika“ излъчвал йонизиращо лъчение 10 пъти по-високо от нормата.

Било забранено принасянето на радиоактивният обектив в Русия. Туристът трябвало да върне обратно в Китай излъчващата фототехника.

Изглежда жените са слаби и недалновидни, но само така изглежда.

Още в древни времена се е смятало, че жената е пазителка на домашното огнище. Тя е майка и нейното място е в кухнята.

А техниката и електроника съвсем не са нейно предимство и привилегия. И никой не е мислел, че жената може да създаде нещо не съвсем женско. А знаете ли, че жените са измислили множество вещи, които не са изобщо женски?

Например, силиконът. Този материал е измислен от скулпторката Патриция Билингс, когато тя се опитвала, да създаде такава циментова добавка, която няма да позволява на творенията ѝ да се рушат.

След множество експерименти, през 1970 г. Патриция изобретила неразрушима мазилка.

Едва по-късно тя забелязала, че измисленият от нея материал бил устойчив и на огън.

Веднъж малкият Томас Едисон се върнал в къщи и заварил майка си обляна в сълзи. Тя бързо изтрила лицето си с кърпа и казала, че плаче от радост.

Показала му писмо, което бил изпратил учителят на Томас и го прочела на глас.

Там било написано: „Вашият син е гений. Това училище е твърде малко за него и тук няма учители, способни да го научат на нещо. Моля ви, учете го сами“.

Минали години, майката на Едисон умряла, а Томас станал велик изобретател, инженер и учен. Неговото име било записано в историята на науката и техниката.

Веднъж, преглеждайки стари писма от семейния архив, той намерил същото писмо, което бяха изпратили на майка му от училище.

Там било написано: „Вашият син е умствено изостанал. Ние не можем повече да го учим в училище заедно със другите деца. Затова ви препоръчвам да го обучавате самостоятелно в къщи“.

Едисон ридал няколко часа без да спира.

На този ден той написал в дневника си: „Томас Алва Едисон е бил умствено изостанало дете. Благодарение на героичната си майка той е станал един от най-големите гении на своя век“.

Петър Икономов съвсем скоро се завърна от армията, но вече успя да си купи най-модните дънки.

Вечерта при него дойде приятелят му Данчо също в такива нови дънки и го покани във видео залата на някакъв много нашумял но дефицитен филм:

– Страхотен е, трябва непременно да го гледаме. Тръгваш ли с мен?

– Разбира се, – съгласи се веднага Петър.

Бащата на Петър ги изпрати до вратата и попита:

– На кино ли ще ходите?

– Татко, ти се шегуваш. Киното е вече изостанала работа, отиваме във видео салон.

– А какво е това? – попита заинтересовано бащата.

– Не знаеш ли? – на свой ред се изненада Петър. – Плащаш лев сядаш и гледаш огромен телевизор може би с 60 сантиметров екран. Включва се по видеото някакъв филм с превод и всички гледат.. Ако искаш ела с нас, няма да съжаляваш.

Бащата се усмихна и каза:

– През 52 или и трета в клуба докараха телевизор. До тогава такъв не бяхме виждали. Тогава и ние давахме по лев. Гледахме и бяхме във възторг.

– Татко, как можеш да сравняваш такава допотопна техника с нашето видео?

– Не виждам никаква принципна разлика, – каза бащата.

– Как не виждаш? Ти шегуваш ли се?

– Помнете ми думата, – каза бащата, – развитието на техниката и технологиите няма да спре. И това ваше видео около, което се тълпите, ще го има във всеки дом.

– Но как хората ще си купят такова чудо, когато то струва колкото един голям камион, заедно със багажа му.

Преди да се раздели с младежите, бащата на Петър каза:

– Между другото си спомних, че твоя дядо Недялко, ходел с няколко момчета при един заможен човек. Били 12-13 годишни.  Изхвърляли тор, носели вода, секли дърва и ги подреждали. Цял ден се трудели при този човек, а накрая на деня, той ги завеждал в коридора и им показвал истинско чудо. Включвал една крушка за около пет минути. Дядо ти след това дълго време не можел да заспи, а след като заспивал сънувал, че и в неговия дом се е появило домашно слънце. Е, хайде момчета вървете и се любувайте на вашата „лампичка“…..

Какво е интересното на тази фотография? Изобилието от жици.

Това е 1888 г. с много, много жици.

Не е имало съвременна комуникационна техника, а само съвременна гама от кабели.

Нямало е култура на поставяне на кабели. В Индия и подобни страни от втория и третия свят и до сега могат да се наблюдават такива картини.

Ето защо кабелите за захранване и тези с по-слаб ток (телефон, телеграф) се прекарвали на принципа „от станцията към крайния потребител“.