Домашните телескопи не могат да се сравнят с тези използвани в обсерваторията, но всяка година качеството им се подобрява, а цените им спадат.

В резултат на това любителите астрономи стават все повече и понякога те правят невероятни открития преди професионалните си колеги.

В края на 2012 г. група любители астрономи, нарекли се „Ловци на планети“ открили цели 42 нови планети, 15 от които, ако се съди по разстоянието им от звездите, могат да се окажат подходящи за живот.

Само за два месеца, двама от „ловците“ направили голямо историческо откритие….

През октомври 2012 г. Киан Жак и Роберт Гаглиано, забелязали планета PH1, разположена в звездна система с четири светила.

Самата планета е газов гигант, въртяща се около две слънца. И преди са откривани система с четири светила, но в тях не е забелязвана планета.

Астрономите от Колежа по литература, наука и изкуствата в Мичиганският университет, първи забелязали, че горящия газ вътре в галактическия ореол на Млечния път, се върти в такава посока, в който и се върти и галактическия диск. Освен това скоростта на въртене  е сравнима с тази на диска.

Тези открития ще помогнат да се хвърли светлина върху процесите на „сглобяване“ на отделните атоми в звезди, планети и галактики, както и на нашата собствена галактика, ще може да се прозре бъдещето на тези галактики.

В това ново изследване, екип от учени, водени от Едмънд Ходжис-Клак, младши изследовател в Мичиганския държавен университет с помощта на архивираните данни от наблюденията, събрани от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция, са установили, че за кислородните атоми на ореола на Млечния път се наблюдава Доплерово смущение.

Спектралните линии на силно горящия кислород, показват движението на масата на газа, което е в същата посока, в която се върти диска на Млечния път.

Изчисленията на групата, са показали, че скоростта на това движение е сравнима със скоростта на въртящия се диск на Млечния път, равна примерно на 640 хиляди километра в час.

Откриване на въртенето на гореща ореол е ценно наблюдение, което ще помогне за разкриването на механизмите на образуване на Млечния път.

През 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарели открил на Марс мрежеста структура от линии, които нарекъл с думата „canali“.

На италиански език това може да означава както такива с естествен произход, така и изкуствени.

При превода на английски бил употребен терминът „canali“, който се отнася за изкуствени обекти.

Това е провокирало появата на множество теории и литературни произведения за високо развити цивилизации на Червената планета.

По-късно било доказано, че тези канали били оптическа илюзия, причинена от несъвършенствата на телескопите по това време.

Галилей не е изобретил телескопа. Най-ранният телескопа се е появил през 1608 г. и е принадлежал на Ханс Липерши. Имало и други, които са твърдели, че първи са конструирали телескопа.

Най-ранните чертежи на телескоп могат да се намерят у Леонардо да Винчи, а те датират от 1509 г. Един от най-големите производители на телескопи е разположен в Новосибирск.

Телескопите в тесни кръгове се наричат неутронни детектори, както и детектори на гравитационните вълни.

Колкото е по на високо един телескоп, толкова по-малко са смущенията и е по-ясен образа. Поради тази причина, повечето от големите научноизследователски телескопи са построени на планина или са изведена в околоземна орбита.

Борис често ходеше при дядо си. От стареца той черпеше мъдрост и знание. Днес Борис бе огорчен, бяха го „набедили“ за нещо съвсем малко, което бе направил, но бе предизвикало травма на друго дете. Той не бе предвидил, че обелката, която не бе хвърлил в кошчето, ще предизвика нараняване на друг.

Той разказа на дядо си бързо за случая и вдигна ръце нагоре:

– От къде да знам, че така ще стане? Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че и сега ми е трудно да повярвам, че е станало. Но Димо не можеше да се изправи и го откараха с линейка.

Дядо му поклати глава:

– Чувал ли и изразът „Не се ядосвай за дреболии“?

– Да, – отговори Борис.

– Но това не е съвсем така – подхвана дядо му – и не отговаря на истината. „Дреболиите“ оформят „голямата картина“ на живота ни. Някои игнорират тези дреболии, като се оправдават, че се концентрират към големите неща.

Борис гледаше озадачено дядо си. В него се прокрадна съмнението, че не малко, а май много бе оплескал нещата.

– Преди години, – продължи дядо му, – птица се заплела в жиците. Това предизвикало електрически удар, който разхлабил скобата, която придържала жиците. Една от жиците паднала на релсите и се заплела в преминаващия влак, който я разкъсал на парчета и 40 хиляди хора бяха останали без ток за цяло денонощие, а беше зима. Помисли, птицата е била съвсем малка,  …..

– Да, – разбирам каза Борис.

– А спомняш ли си историята за  телескопа „Хъбъл“? – върна се назад в годините дядо му. – Той струвал  тогава 2,5 милиарда долара. И когато го изстреляли в орбита, установили, че една от лещите му е изпилена с една хилядна от сантиметъра повече. Наложило се тази „дреболия“ да бъде поправена от астронавти в открития космоса. В противен случай най-скъпият телескоп на земята не можел да извършава никаква работа.

– Май трябва повече внимание да отделям на дребните неща, – напълно сериозно каза Борис, – които съм подминавал като нещо незначително.

– Правилно си решил, – усмихна се дядо му, – защото твоята „голяма картина“ ще стане шедьовър, ако обръщаш внимание на малките неща.