Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970  г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.

Един будиски учител прочел на учениците си прекрасен текст, който докоснал всеки от присъстващите. Учениците веднага попитали:
– Кой е написал това?
Учителят ги погледнал и отговорил:
– Ако ви кажа, че е Буда, ще благоговеете пред текста. Всяка сутрин ще слагате върху него цветя и ще му се покланяте. Ако кажа, че този текст е написан от патриарха, вие ще почитате текста, но няма да му се кланята, както пред текст на Буда. Ако ви кажа, че текста е написан от монах, вие навярно ще се объркате. Но ако узнаете, че това е написал нашият готвач, ще се разсмеете.

Синода на епископите на Римокатолическата църква, призова към уважение относно хомосексуалистите и нетрадиционни двойки. Такива съюзи, според духовенството, имат „положителни аспекти“.
„Хомосексуалистите имат талант и умения, които могат да предложат на християнската общност: Готови ли сме да приемат тези хора и да им гарантираме място в нашето общество? Често те се стремят към църквата, като искат в нея да видят гостоприемен дом „, – се казва в текста на документа, изготвен седмица след заседанието на Синода, в което взимат участие 200 епископи.
Според свещениците “ църквата трябва да предизвика сама себе си и да предложи за гейовете братско пространство“, без да се засягат разпоредбите на католическата доктрина по въпросите на брака и семейството. Следва да се отбележи, че документът не казва за готовността на Ватикана да одобри хомосексуалните съюзи, но той призовава да се покаже повече състрадание.
Документът наречен на латински relatio post disceptationem трябва да бъде основата за обсъждане по време на втората седмица на заседанието на Синода, а в католическите общности по целия свят през цялата година.
Извънредно събрание на Синода на епископите е започнало на 5 октомври и е посветено на темата за семейството. За първи път в историята няма да се проведе на латински, и в нов формат за католиците: в два етапа. Вторият ще се проведе една година по-късно, през октомври 2015 г.

Английският език е единствения език, в който местоимението „аз“ се пише с главна буква.
Това не е свързано с егоцентризма на англичанина. Обяснява се като чиста случайност.
В по-стария английски език местоимението за първо лице единствено число се е пишело като „ic“, но с времето съгласния звук нацяло изчезнал.
А такава самотна буква „i“ била трудно забелязвана в текстовете.
За това започнали да я увеличават и да я правят малко по-голяма, докато накрая дошли до извода да я оставят постоянно като главна буква.

До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.