Вземи пример от тези растения!
Всяко живо същество на тази планета притежава неотклонно желание да живее и да се бие за живота си до края.
Само човек може да отпусне ръце и да се предаде.
Вижте растенията, които имат „силен дух“ и желание за живот, което не може да не ви удиви. Вземете пример от тях!
Тези борещи се растения, от нежните цветове до мощните дървета, се протягат към слънцето, минавайки през всякакви прегради.
Те растат там, където изглежда, че не може да има живот.

Амеба е същество подобно на фагоцитите, клетки, които имат способността да улови и абсорбират по време на храносмилането чуждите частици.
По същия начин действат и клетките на имунната система на човека, фагоцитите – белите кръвни клетки, пазачите на нашето здраве.
Когато намират чужди частици, псевдоподите ги вземат и абсорбират. Един фагоцит може да унищожи до 20 бактерии, но ако са повече враговете, той умира в неравна битка.
При хората, фагоцитите помогат на лимфоцитите (произвеждащи антитела, които отслабват микробите) и макрофагите.

Ражда се дете, най-голямото чудо, което става в едно семейство. Това не е само радост, но и голяма отговорност и желание да защитиш малкото същество. Но нашето желание е толкова голямо, че ние не забелязваме детето, неговите желания и чувства, неговите потребности за опознаване на околния свят. Стараем се да го вкараме в своите рамки на разбиране относно правилата на поведение. Искаме то да живее така, че на нас да ни е удобно! Но….
Ани бе много живо дете. Тя не можеше да стои на едно място и непрекъснато безпокоеше майка си. Веднъж майка ѝ не издържа и каза на своята умна и съобразителна дъщеря:
– Виж, Ани, колко съм изморена вечерно време. Трябва да се измисли нещо, за да не ме уморяваш толкова много.
– Да, мамо, ще направя всичко, което желаеш, – каза детето.
– Сега ще те изкъпя, а след това ще отидеш в своята стая, тихичко ще поседиш в нея около пет минути и ще се помолиш на Бога, да те направи добро момиче.
– Добре, така ще направя!
Ани отиде в своята стая, върна се след пет минути и каза:
– Мамо, аз се помолих. Не искам да се преуморяваш, за това се молих доста усърдно.
Но на следващия ден нищо не се измени. Майката укори Анито:
– Дъще, мислех, че си се молила?
– Мамо, аз толкова горещо се молих! Но ако Бог не ме е направил по-добра означава, че Той не може нищо да направи с мен или аз му харесвам такава каквато съм.
Колко е трудно да възприемаме децата такива каквито са….

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

Най-ценното човешко достояние е умението да заблуждаваш другите.
Една от най-големите установили се лъжи е изкуството. Не знам по-студено в своето самообожание и по-безчувствено същество от пишещия. Подобно и той на слепеца, може да ви опише словесно с най-фантастични красоти багрите на цветята, които никога не е видял. Природният недъг на пишещия е да не чувства нищо В зараждащата и усъвършенствана пустинната на душа му има една специфична способност, умението да описва оригинално, ярко и духовито какво би чувствал, ако можеше. И това ние наричаме изкуство.