Христос не винаги е правел чудеса, дори когато това бе поискано. И всички чудни дела, извършени от Спасителя винаги и безусловно, се обединяваха около една мисъл: Чудесата на Христос, това са чудеса, въз основа на любовта и състраданието към човека.
Тези, които вярват, че вярата в чудеса е признак на наивност имат невярна представа за християнството, както и естеството на чудесата.
Хората са убедени, че чудеса не се случват и зачестява разбирането, че нарушението на определения порядък на нещата е естествено.
Християнинът вярва, че естествения ход на нещата може да бъде нарушен. Би било странно да се съмнява, че Всемогъщият Бог е в състояние да направи това.
В последните години много хора пред очите ми сериозно промениха живота си. Те повярваха в Исус Христос и тяхната промяна се прояви в действията им, привичките им, дори смениха приоритетите си.
Например, един мой познат, когото познавах от дълго време като женкар и светски лъв, стана любящ съпруг и баща.
Шефът на една фирма, който в името на умножаване на печалбата си изцеждаше и последните сили у подчинените си, спря да изпада в истерия, а на хора прибави още половин заплата към това, което получаваха до сега.
Почти завършеният алкохолик и наркоман се изкубна от зависимостта си и стана доброволец в служба на милосърдието.
Мисля, че всеки християнин, оглеждайки се наоколо и поглеждайки към себе си, може да назове десетки такива примери.
Преобразяването на човешкото сърце, това не е ли чудо?

Колко често чуваме: „Светът е станал толкова жесток. Защо трябва да правим добро, щом и благодаря няма да ни кажат? А на мен кой ще ми помогне? Нека помагат богатите …. Както и да е, цялата помощ се разпределя по нечии джоове …“
В същото време виждаме и четем за хора, безкористно помагащи на деца, бежанци, животни и всички наоколо.
Каква позиция да избера?
Как да постъпя?
Как да проявя своята потребност да споделя частица топлина, грижа и други ресурси, без да се сблъскам с мошеници и да не стана глупачка?
Как да направя правилното нещо, когато сърцето се разкъсва от жалост и състрадание, а умът казва: „Ти нямаш особени възможности, за да помогнеш“?
Вероятно имате чиста душа и горящо открито сърце. Не можете равнодушно да премините край някого, който страда или е отчаян.
Вие сте в този свят не само, за да искарвате пари, не само да взимате, но и да давате. Споделете топлината и светлината с тези, на които не им достигат.
Отдайте частица доброта, любов и топлина. Нека малкият свят около нас да бъде стоплен от отзивчивостатта ни и той ще ни се усмихне в отговор.

Наскоро в Швеция, избухнал скандал, свързан със социалните мрежи. Мъж написал съобщение, в което искал да му се помогне да открие изчезналите си деца.
Facebook потребителите подтикнати от състрадание, започнали активно да “ разпространяват“ новината като я бележели с „харесвам“, така този пост обхванал огромна аудитория. Децата са били намерени, но случаят нямал щастлив край. Установено било, че по този начин мъжът се опитвал да намери избягалата от него бивша съпруга.
Независимо от факта, че жената е променила името си от съображения за сигурност, дейността във Facebook помогнала на бившия ѝ съпруг да я намеря. Сега тя е принудена да се крие от преследвача в кризисния център. Тази новина сериозно е развълнувала шведската общественост, защото много жени са принудени да се скрият от бившите си съпрузи. Много от тях са жертви на домашно насилие и сериозно се страхува, че могат да бъдат намерени, благодарение на социалните мрежи, тъй като сега към тяхната функционалност е включена и геолокация, позволяваща да се определи местоположението на потребителя.
Опасността, която може да донесе прозрачност в социалните мрежи се е превърнала във важна тема за обсъждане, защото сега има случаи, свързани с измами, манипулации и злоупотреби с безнаказаност.
Така че, в последно време нападателите често използват добротата и наивността на потребителите като се обръщат към тях за помощ за тежко болни, деца и животни. Хората рядко се замислят върху прочетеното, „грабват“ този коварен спам от получените новости и невинно го пускат на своята страница. Това увеличава скоростта на разпространение на вредното съдържание между многомилионата аудитория на социалните мрежи и прави този вид измама невероятно изгодна.

Съпругата на един чиновник минавала край позорните стълбове поставени пред Кремъл след последния бунт. Съжалила се на престъпниците и казала:
– Кой от хората знае, дали се виновни или невинни?
Тези думи веднага се предли на болярите. Съжалението на една жена към осъдените им изглеждало много опасно.
Веднага я извикали с мъжа ѝ на разпит. Когато разбрали, че това състрадание към нещастните хора е присъщо на жените и че в него няма зла умисъл, отменили смъртното наказание, но изпратили двойката на заточение.
Така се наказва простата и непреднамерена свобода на словото там, където държат всички в подчинение чрез страх.

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.