Posts Tagged ‘сърце’

Единствената стабилна основа

петък, август 12th, 2022

Пена и Славена плетяха на пейката и коментираха „злободневни“ проблеми.

– Виж, Пено, навсякъде около нас виждам разбити сърца, разрушени семейства и отнети надежди.

– Да не говорим за обърканите умове, разстроените емоции и физически отпадналите тела, – добави Пена с въздишка.

– Какво според теб се е объркало? – попита загрижено Славена.

– Причината ще да е в основата върху, която градят хората живота си. Тя е погрешна, – отговори Пена.

– И коя е стабилната основа, която би издържала на кризите и натиска? – Славена впери любопитен поглед в Пена.

– Тази основа е Исус Христос.

– От къде си толкова сигурна? – наклони глава на една страна Славена.

– Исус Христос никога не се променя, – започна да изброява Пена, като свиваше пръстите на лявата си ръка. – Той никога няма да те остави, нито ще те изостави. Освен това нищо не може да ни отдели от Неговата любов.

– И сега какво? – Славена наостри уши.

– Ти и всеки друг ще бъдете подготвени за бурите в ежедневието си, ако сте изградили основата на живота си на Исус Христос. Защото никой не може да положи друга основа, освен вече положената, която е Той.

Всеки се нуждае от Божия прожектор

понеделник, юни 6th, 2022

Борис притвори поредната автобиография на известен учен и си каза:

– Всеки разказва историите си и обяснява действията си според неговата гледна точка. Този учен използва автобиографията си, за да се оправдае за някои неща.

Брат му Данчо, който чу последните думи на Борис, реагира спонтанно:

– Много лесно разкриваме изкривеното си мнение за себе си. Често сме пристрастни и слепи за своите слабости. Да ти кажа честно всяка автобиография ми се струва съмнителна.

– Никой човек не може да изследва себе си в настоящето, да не говорим за минало. Не можем да бъдем обективни, – отбеляза Борис.

– Забелязал ли си, колко много хората са уверени, че разбират себе си и могат да начертаят своя собствен път? – попита Данчо.

– Но те не разбират, че всички се нуждаем от Божия прожектор, – поклати глава Борис. – Истинското удовлетворение идва, когато Му се доверим. Ние имаме мир, когато се смирим пред Него.

– Имаме шанс в бъдеще, ако изпълваме сърцата и умовете си с Неговото Слово. Не сме лишени от свобода, когато сме чисти пред Неговите очи, – допълни Данчо.

– Да, така е, – съгласи се Борис. – Ние сме изпълваме с Духа Му, когато сме отворени и уязвими пред Него.

Можем ли да наречем несъществуващото като съществуващо

понеделник, май 23rd, 2022

Нали се казва, че истината се ражда в спора, а защо не и в разбирането за нещата?

Живко и Елен отново се препираха за нещо. За какво ли?

Нека се приближим и да разберем.

– Думите имат голямо значение, за това трябва да ги приемаме сериозно, – удари с ръка коляното си Живко.

– Искаш да кажеш, че трябва да работят за нас, както прави самия Бог? – предизвика го Елен. – Какво се казва в Библията? Той използва думи, за да „нарече нещата, които не са така, сякаш са“ .

– Никой от нас не направи така, – сбърчи недоволно нос Живко. – Всеки наричаме нещата с техните собствени имена.

– И какво излиза, използваме нашия език, за да съобщаваме за плачевното състояние на нашите дела? – не го оставяше намира Елен.

– Идеята да „наречем несъществуващото като съществуващо“ не ми се струва съвсем нормална, – заяви категорично Живко.

– Според теб не трябва да казваш, че си излекуван, когато се чувстваш още болен? Или да кажа, че си забогатял, когато нямаш и стотинка в джоба си? – Елен настойчиво задаваше въпросите си.

– Това си е просто лъжа, – потвърди Живко.

– Не, – отсече Елен. – Има голяма разлика между лъжата и думите на вярата. Да лъжеш означава да заблудиш някого, т.е. да го принудиш да вярва в нещо, което не е вярно.

– А да говориш с вяра?

– Това означава да говориш думи, които са в съответствие с Божието Слово, а не с обстоятелствата около теб, т.е. да говориш от духа си, а не от ума си.

– Някои хора казват думите и ако нямат вярата да ги подкрепят, какво става с тях?

– В крайна сметка се провалят. Всъщност те не наричат „несъществуващо като съществуващо“, а наричат несъществуващото така, както биха искали да го видят.

– Е и?

– Това са две различни неща. Думите може да са едни и същи, но ако само искаш и се надяваш, няма да успееш. Трябва да имаш вяра за това.

– Как мога да имам вяра и да накарам силата на думите да работи за мен? – отчаяно и с тревога попита Живко.

– Приведете езика и сърцето си в съответствие с Божието Слово. Спри да „говориш така, както е“ и започнете да говориш и да вярваш в обещанията на Бог.

По плодовете им ще ги познаете

сряда, май 18th, 2022

Панайот се считаше за християнин. Спазваше особени правила и традиции.

За разлика от него Стефан не ходеше на църква и не се интересуваше от религиозни практики.

Това не пречеше двамата да бъдат приятели и да се уважават.

Един ден Стефан се обърна към приятеля си и заяви твърдо:

– Панайоте, ти си агностик.

– Какво искаш да кажеш? – попита ужасен Панайот.

– Просто гледам какво правиш.

– И?

– Изглежда не отделяш време да правиш това, които другите християни правят, но в замяна на това извършваш други, които те никога не биха направили. Мисля, че не си сигурен в какво точно вярваш.

– Така ли? – Панайот бе като зашеметен.

– Виж, – усмихна се Стефан, – аз не мога да надникна в твоето сърце, но действията ти те издават.

Панайот се замисли сериозно. След като се раздели със Стефан той вървеше душевно смачкан към дома си.

Не бе му лесно. Той се сблъска със сериозно „доказателство“ за своето неверие.

Едно бе сигурно, заключенията на Стефан бяха достатъчни да върнат Панайот към Господа.

Внимавайте, когато казвате, че сте християнин. Начина ви на живот, ще бъде най-доброто доказателство за това.

Отново се разгневих

неделя, февруари 27th, 2022

Заваля. Очакваха се и по-ниски температури, но това не бе причината Камен да бъде обезсърчен.

Той бе обхванал главата си с ръце и страдаше.

– Как можах? – кореше се той. – Не исках да го направя. Знам, че ако не прекратя негодуването си и оставя гнева да бушува в мен, ще се раздразня и ще направя нещо, за което после ще съжалявам. Но …..

Камен стана. Размаха гневно ръце и закрачи неспокойно из стаята.

– И аз си имам предел. Сякаш хората около мен нарочно ме провокират.

Той спря насред стаята и въздъхна дълбоко:

– Старая се. Не могат ли да разберат, че не ми харесва, когато ми се присмиват, дори само на шега да е.

Камен затвори очи и стегна ръцете си в юмруци.

– Само се оправдавам ….

Младият мъж изрита изпречилото му се кошче за боклук и то се разсипа.

– Когато се ядосвам наранявам хората. Защо се случва всичко това и то точно с мен?

Изведнъж си спомни думите на приятеля си Кирил:

– Винаги се чувстваш прав. В теб прелива адреналинът и дивото изскача от теб.

– Да, но ако оставя гнева в себе си, откачам, – възрази Камен, – а пусна ли го тежко и горко на тези край мен.

Всяка съпротива у него секна. Той падна на колене и започна да се моли:

– Прости ми, Господи. Помогни ми, в такива ситуации да се владея и да помоля хората, които съм наранил, за прошка. Замени гневните ми изблици с Твоя мир. Помогни ми повече да слушам, а не да налагам своето мнение. Ти винаги си бил добър към мен и вярвам, че ще ме научиш как да се доверявам на хората и по какъв начин да преодолявам собствената си несигурност.

Когато Камен се изправи, в сърцето му имаше мир.