Posts Tagged ‘сърце’

Болят ви зъбите, нужен ви е кардиолог

вторник, май 23rd, 2017

Emergency team examining injured senior patient lying on stretcher outdoorsКъм един от пунктовете за бърза помощ в град  Ашкелон, Израел, се обърнал 35 годишен мъж с оплакване на болки в ръката. Според него тя не била силна, но продължила няколко дена.

Изследвайки го, лекарите попитали пациента, дали скоро е имал някакви болки в другите части на тялото.

Оказало се, че мъжът е имал зъбобол, но той изобщо не свързвал това с болката в ръката.

Анализирайки цялата налична информация, един от лекарите предположил, че болката в ръката и зъба е пряко свързана с проблеми в сърцето.

Това потвърдили и резултатите от проверката, благодарение на която лекарите поставили окончателна диагноза – инфаркт.

След това пациентът е бил спешно транспортиран до болницата.

Живот с Бога

неделя, май 21st, 2017

indexПравителства се разпадат, фондовите пазари се рушат, войните и катастрофите носят опустошение и смърт, човешките отношения загрубяват. В този свят няма нищо трайно.

Но в дълбините на сърцето живее потребност от сигурност. Ние искаме животът ни да бъде изграден върху солидна основа.

Къде да я намерим?

Бог е единствения, Който никога не се променя. Неговата любов и общението с Него са неизменни. Само в Бога можем да намерим покой и увереност, от която се нуждаем.

Давид е знаел тази тайна:

„Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия“.

Спасението не е просто, случайно усещане за Божието присъствие, това е живот с Бога, живот в присъствието на Пастира.

Малките жестове, могат да променят живота на някого

вторник, май 16th, 2017

imagesВ махалата често идваше един бял камион, той беше на продавачът на сладолед. Около него бързо се събираха нетърпеливите му малки клиенти.

За съжаление Милен нямаше пари. Затова само гледаше отстрани щастливците наредили се на опашката. Един ден продавачът на сладолед, чичо Кольо, го повика. Посочи му тяхната градина пред дома им и попита:

– Тази градина пред къщата ваша ли е?

– Да, – с гордост отговори Милен.

– Знаеш ли, момче, – каза чичо Кольо, – аз много обичам моркови.

– Ако аз ви донеса моркови…, – запъна Милен, – ще ми дадете ли един сладолед.

– Дадено, – засмя се продавачът  и плесна протегната ръка на Милен. – Сделката е сключена.

Радостен Милен изтича към градината, извади няколко моркова и побегна бързо към белия камион.

„Нима и аз ще опитам от сладоледа?“ – каза си Милен, когато протегна ръка  и подаде морковите на продавача.

Изведнъж в ръцете му се оказа жадуваното лакомство. Не смееше да го близне, сякаш се страхуваше, че това е някаква приказка и той ще изчезне. Но не сладоледът си остана в ръцете му……

По-вкусно нещо Милен не бе ял живота си. Очите му искряха, а сърцето му биеше лудо от радост.

Тази обмяна на „продукти“ продължи доста дълго време.

Едва по-късно, когато бе по-голям Милен осъзна:

„Колко щедър е бил продавачът към мен. Той не е искал да се чувствам неудобно, нито приятелите ми да приемат неговия подарък, като милостиня и да ми се присмиват“.

Този човек на практика бе показал на едно малко момче какво представлява Божията любов.

Малките жестове на милост, могат да променят денят на някого, а може би и живота му.

Един по-различен поглед

събота, май 13th, 2017

imagesПонякога на човек му изглежда, че зимата сякаш продължава цяла вечност. Тя оставя по прозорците своите мрачни и лепкави петна.

Още в първия по-топъл ден, всеки гледа да ги измие, а след това като погледне навън си казва:

– Колко чист изглежда светът през изчистените прозорци.

Подобно на това, колко възможности се предоставят на човек, след като повярва в Исус. Изведнъж всичко и всеки изглежда ценен. Усеща се Божието присъствие навсякъде.

Когато всичко е замъглено, колко неща могат да се пропуснат?!

Не, че светът се е промени, но до сега не сме виждали ясно. В света има много зло, но той никога не е оставал без Божията любов.

Бог ни призовава да се покаем и да копнеем за чисти сърца. Грехът остава своята лепкава следа, но покаянието и прошката правят денят по-светъл.

Понякога промяната е толкова голяма, че човек има усещането за нов живот.

Върната любезност

събота, май 13th, 2017

mozart_wolfgang_sБлизък приятел на Моцарт бил голям шегаджия. Веднъж той решил да му погоди номер и му изпратил огромен пакет, в който нямало нищо друго, освен амбалажна хартия и малка бележка:

„Уважаеми Волфганг, аз съм жив и здрав“.

Няколко дена по-късно шегаджията получил огромна тежка кутия. Когато я отворил в нея намерил голям камък, на който било написано:

„Скъпи приятели, когато получих бележката ти, този камък падна от сърцето ми!“

Не по-голям от Бога

събота, май 6th, 2017

imagesДамян се бореше с един грях, който бе станал нещо обичайно за него. Той поиска подкрепа и съвет от един по-възрастен вярващ, който му каза:

– Ако наистина си християнин няма да ти е трудно да контролираш пороците в сърцето си.

Дамян искаше да му изкрещи: „Това не ми върши работа, а и не е вярно“, но си замълча. Все пак този човек бе по-възрастен от него…

„Ние сме християни, – каза си Дамян, – защото сме осъзнали, че сме грешни и имаме нужда от Божието водителство. Тогава какво следва от това?“

Той се помоли:

– Господи, прости ми този грях…помогни ми….

Но продължаваше да се чувства виновен.

На следващата неделя пасторът в църквата проповядваше за Божията безкрайна благодат.

– Греховете ще ни съпътстват постоянно, – каза той, – но ние трябва да ги признаем пред Бога и да продължим напред“.

Тези думи ободриха Дамян. Те бяха наистина верни, но вината и срамът не го оставиха.

Веднъж един много близък приятел на Дамян, след като го изслуша и разбра проблемът му, каза:

– Бог е вятър в гърба ти, а не дъжд в лицето ти. Господ не ни връща назад, за да ни натяква нашите грехове, а ни води напред. Ако приемем Неговата прошка и продължим напред, ще видим новия живот, който Той ни е обещал.

Изведнъж Дамян осъзна:

– Бог е простил греховете, сега е мой ред да си простя сам на себе си. Нима аз съм по-голям от Бога, че не мога да направя това?

 

Днес е чудесен ден

петък, май 5th, 2017

imagesБорис Трендафилов бе приятел на Павел Димитров. Борис бе учител на Павел и много пъти му бе помагал, това ги сприятели и когато Димитров завърши училище посещаваше редовно Трендафилов.

Двамата дълго разговаряха на различни теми. Павел споделяше с учителя бъдещите си планове. Димитров пръв запозна Трендафилов с момичето, за което по-късно се ожени.

Борис не беше женен, родителите му отдавна бяха починали, нямаше близки или роднини, за това прекарваше празниците сам.

Веднъж Павел го покани в семейството си за поредния празник. Едва пристигнал, Борис вече забавляваше децата. Той се смееше с тях и им помагаше да правят кълбо върху килима.

През пролетта Трендафилов започна трудно да изговаря думите. Трябваше му доста време, за да състави нормално изречение. Оказа се, че е болен от неизлечима склероза.

Състоянието му се влошаваше, но продължаваше да общува с Павел вечер на компютъра си.

Една нощ, той написа на Павел:

„Денят е чудесен. Надявам се да е такъв и за тебе. Трудно ходя и говоря. Едва натискам клавиша, за да ти изпратя посланието си“.

– И въпреки това, – засмя се насила Павел, – той намира денят за чудесен. Какъв човек само. На негово място отдавна да съм започнал да се самосъжалявам.

Такива като Борис имат радост в сърцето си и вътрешен мир. Истински обичат живота и се радват на всичко около тях.

Радостта, онази за, която копнеем всички е възможна само чрез вяра в Бога.