Наближаваше празник. Семейство Трифонови очакваха дете.

В навечерието на празника Мая получи родилни болки. Теодор бъзо я закара до болницата.

Всичко вървеше нормално. Започнаха спазмите, които Мая търпеливо издържаше.

Изведнъж лекарите се стъписъха.

– Нещо се обърка, – промърмори един от тях.

Теодор усети, че нещо не е наред. Скоро той чу ужасяващият писък на апарата. Сърцето на жена му престана да бие.

Теодор безпомощно наблюдаваше как неговата любима жена пребледнява и постенно губи живота си. След 4 минути лекарите решиха, че Мая е мъртва.

Всяка секунда забавяне костваше живота на детето. Докторът с болка обясни положението на Теодор:

– Жена ви е мъртва, за да спасим детето трябва да направим цезарово сечение.

В залата се чуваше бръмченето на апаратурата, виковете на лекарите и медицинските сестри, но Теодор нищо не чуваше. Той бе още в шок.

Отсъстващият поглед на Теодор не се откъсна от тялото на жена му. Той наблюдаваше как лекарите разпарат корема ѝ, за да спасят живота на малкия.

Детето бе извадено от утробата на майката, но викът на новороденото не се чу. Лекарят постави мъртвото дете в ръцете на Теодор.

И стана нещо неочаквано. Малкото почна бавано да диша, а след това започна да вика. То беше живо. Случилото се може да се нарече чудо…..

Когато покриха тялото на Мая, един от лекарите чу удар на сърцето ѝ. Той бе слаб, но стабилен…

Скоро Мая отново отвори очи.

Никой не можеше да обясни какво точно се е случило, но на Теодор не му бяханужни никакви хипотези.

С радостни сълзи, той показа на Мая новороденият им син, който здраво бе заспал, без да се интересува от това, че едва не умря……

Каква полза от това, че се безпокоите? В края на краищата, вие сте на борда на кораба, който не можете да контролирате. Дори и капитана да ви предостави руля, вие няма да можете да „вземете рифовете“.

И въпреки всичко се вълнувате, сякаш сте капитан. Успокойте се, Бог е Господ.

Смятате ли, че всичко това суетене и непрестанен шум наоколо означава, че Бог е оставил Своя трон?

Грешите! Неговите коне се придвижват мощно, бурята е колесницата Му. Той им е сложил юзди и ги управлява по волята Си. Бог е все още Господар на положението. Повярвайте Му. Ще имате мир. Не бойте се.

Моля ви, не се обезсърчавайте! Това е опасно изкушение, то е коварно и не се забелязва, но идва като враг към вас.

Унинието стяга сърцето и го изсушава. Прави го неспособно да възприеме благодатта. То преувеличава всичко. Придава на всичко лъжлива окраска и така прави бремето ви непоносимо.

Божиите намерения за вас и подкрепата, която ви дава,  се изпълняват от Неговата безгранична мъдрост.

Обикновено си мислим за молитвата като правилен и грешен начин на изразяване, който се формира в съзнанието ни.

Но ако мислим за молитвата, като за дишане, което идва от белите дробове или като кръв, преминаваща по кръвоносните съдове на сърцето, тогава имаме по-точна представа за нея.

Кръвта тече по вените постоянно, ние не прекъсваме да дишаме, но за това изобщо не мислим. Това е естествено, защото постоянно се извършва.

Ние не винаги осъзнаваме, че Христос ни свързва съвършено с Бога, но ако сме Му послушни, Той ни свързва с Бога, без наше знание, това става спонтанно, без особено усилие.

Молитвата не е упражнение, тя е самият живот. Пазете се от всичко, което ви пречи да се молите, по всяко време и на всяко място.
„Непрестанно се молете“, не губете навика си да се моли в сърцето си.

Хората са като книгите и ние ги четем. Кой за месец, кой за два, за друг ни трябва цяла година, за да го разберем, а за някои не ни е дадено да ги прочетем никога.

Има такива, които прочитаме и оставяме на рафта и рядко издухваме от тях прахта. В сърцето си пазим …. какво толкова? Просто не ние интересно да ги прочитаме втори път.

Има хора поеми и хора романи. Стихове или проза, всеки сам избира.

А може за вас да е още рано и ви е нужно само да разлистите поредното списание?!

Ако сте станали християнин и в сърцето си имате Божието Слово, вие можете да живеете в победа.

Може би не сте получили отговорите на всичките си въпроси и не разбирате много от духовните неща, но това няма да ви унищожи.

Причината за вашето падение обикновено са неща, които знаете, че трябва да ги правите, но не ги вършите.

Представете си, че вървите през нощта по непозната пътека в джунглата. Водачът ви има фенерче, което ви помага да вървите по пътя. Но изведнъж решавате сами да се разходите в тъмнината.

Как мислите, какво ще ви се случи? Скоро ще се препънете и ще паднете. И навярно това ще ви причини болка.

Същото се случва с вас, когато вървите с Господа.  Той знае какво ви очаква напред и ви осветява пътя, за да можете да вървите. Вие трябва да следвате тази светлина, за да стигнете на крайната цел, към която сте тръгнали.

Може да не знаете, защо Той ви води точно по този път и да не разбирате, какво точно се случва, но Бог ще допълни вашето незнание чрез Святия Дух. Той ще се погрижи, непременно да победите, ако се придържате, към това,  което знаете.

Продължавайте да се учите. Но знайте, че ако ви се изпречи проблем, това се случва не, защото не сте получили велико откровение от Бога, а защото сте отишли настрани от това откровение, които Господ вече ви е дал. Бъдете верни в тези знания и останете в тях и непременно ще успеете.