Климент бе прикован към леглото. Грипен вирус внезапно нападна тялото му.

Гърлото му се възпали. Измъчваше го кашлица. Болеше го навсякъде, дори и лека треска се появи.

– Това е най-лошата болка, която човек изобщо може да изпита, – казваше той на съпругата си Катя.

Какво можеше да у каже тя? Та нали е родила три деца.

„Какво знае той изобщо за болката!?“ – мислеше си тя.

Страдащия стенеше:

– Скоро ще умра.

– Глупости, – махна с ръка Катя, – високата температура те кара да говориш небивалици.

– Не, наистина е така, – оплакваше се Климент. – Никой в целия свят не е страдал толкова, колкото аз сега! Горко ми!

Бурна кашлица прекъсна мрънкането му.

Катя нежно разтриваше челото му с хладна кърпа, за да облекчи треската му.

– Помощ! – отчаяно крещеше Климент. – Умирам.

Катя въздъхна отегчено. Пусна мократа кърпа на лицето му и напусна стаята.

А Климент завика още по силно след нея:

– Къде отиваш? Ела да видиш колко ме боли!.

Скоро Климент се възстанови от грипа.

Тогава започна да разсъждава на глас и да се утешава:

– Ох, колко близко бях до смъртта, но …..

Тази вечер Зарко бе неочаквано мил. Той предложи на Вероника:

– Искаш ли да сготвя сега вместо теб.

Кой би отказал на такова предложение?

И Вероника отговори кратко:

– Да.

Скоро нещо забълбука в тенджерата. Малко след това Зарко приближи до жена си с лъжица в ръка и предложи:

– Опитай. Добре ли е станало?

Вероника едва не се изправи на нокти, когато сръбна съвсем малко. Зарко бе прекалил с лютивото, бе сложил прекалено много чили.

Когато видя гримасата на съпругата си, той се сепна:

– Слагах от лютивата подправка, но не усещах лютивина и прибавих още няколко пъти така.

Вкусовите рецептори на Зарко явно не работеха. Той се бе разболял.

Така и грехът спира информацията за света около нас.

Заразени от греха, пропускаме отровата му и добрите неща за нас стават скучни, а лошите добри.

Ако не направим нещо по въпроса, ще си останем в същото състояние, което не е добро за нас.

Защо не подадете на Бога лъжицата, за да сте сигурни, че това, което опитвате в света, е добро за вас?

Тогава Господ наистина ще ви води, освобождава и изцелява.

Николай бе 54 годишен, но такова нещо не бе преживявал съпруга досега. Когато погледна със съпругата си бележката за електроенергията, която бяха използвали за месеца, двамата остана в шок.

Сумата бе петцифрена. Наистина не бе за вярване.

– Вярно е, че цените на тока се повишиха много в последно време, но чак пък толкова, – недоволно възкликна Николай.

– Да, им позвъним …, – предложи неуверено съпругата му.

Николай само вдигна рамене.

Когато позвъниха, от там ги попитаха:

– Веднага ли искате да платите или по-късно.

– Това се нарича наглост, – плесна с ръце Николай.

– Край, – ядоса се съпругата му, – ще се обадим в местните медии.

Този път имаше отклик. Там им повярваха и отразиха „грешката“.

В Енергото започнаха разследване и се установи, че един от служителите им е въвел неверни показания в системата.

Ето така се появяват огромни, неплатими дългове. И ако човек не си търси правата ….

Съпрузите получиха извинение за грешката, но тревогите, които преживяха никой с нищо не компенсира.

Ана знаеше, че любимите ѝ хора се прибират.

Още вчера ѝ се обадиха по телефона и ѝ казаха:

– Очаквай ни утре следобед. Ще хванем обедния рейс.

Като добра майка и отлична съпруга, Ана започна да приготвя любимите ястия на децата и съпруга си.

Тя желаеше да ги зарадва. Нейното сърце искаше да им покаже, че ги обича и с нетърпение очаква тяхното завръщане.

Докато шеташе в дома си и приготвяше палачинки с ягоди за Милена, зелена салата за Гошо и добре препечени пържоли за съпруга си Ана си каза:

– Какви приготовление правя за децата и Валентин, но си мисля, какво Бог е приготвил за мен за моето завръщане един ден?!

И тя се размечта:

– Той знае цветовете, които обичам, пейзажа, на който се наслаждавам и всичко онова, което ми доставя удоволствие и ме прави щастлива. Това, което Той е приготвил за мен, ще ми говорят, че съм била очаквана и че съм добре дошла.

Ръцете ѝ пипаха бързо, те извършваха всичко с много любов и топлота, а в същото време си представяше как ще бъде срещната горе от Младоженеца за сватбата.

Даниел караше семейството си до едно непознато място. Внезапно той отбеляза:

– Странно, указанията на GPS изглеждат грешни.

След като колата навлезе в магистралата, указанията бяха:

– Излезте и пътувайте по еднолентов път, успореден на този.

Въпреки, че не виждаше никакви забавяния и пречки по магистралата, Даниел заяви категорично:

– Ще му се доверя. Може да е прав.

След десетина километра движението по магистралата се забави и почти замря.
Там имаше някакво строителство.

А еднолентовият път осигуряваше нормално движение.

Даниел се усмихна и каза:

– Не виждах какво има напред, но GPS можеше.

– Точно, както Бог може, – обади се малката Мариела.

– Така е, – съгласи се Доротея съпругата на Даниел, – знаейки какво предстои, Бог ни показва каква промяна трябва да извършим.

Господ ще ръководи и нашите стъпки, докато пътуваме по пътищата на живота.

Можем да Му се доверим, защото Той вижда много по-напред от нас.

Единственото условие е да се подчиним на неговите указания.