Posts Tagged ‘съзнание’
сряда, февруари 5th, 2020
Мартин се връщаше след поредната командировка. Този път нещата бяха много по-напрегнати. Победата, която постигна при преговорите, му костваше много сили и нерви, които въпреки всичко успя да удържи до края.
Бе пуснал радиото в колата си. Гумите пееха, пригласяйки на звучащата по това време песен.
Умората затваряше очите на Мартин, но той си казваше:
– Още малко и си у дома. Я се стегни. Като се прибереш ще си отспиш на воля. Очакват те два дни почивка.
По едно време Мартин усети, че се унася. Аха и бе готов да потъне в царството на сънищата.
Изведнъж усети удар. Това окончателно го разбуди.
Под колата на асфалта се подаваше някакво голямо петнисто животно. То не даваше никакви признаци на живот.
Ръцете му се разтрепериха. Чувствайки се виновен за станалото, Мартин гледаше ужасен.
Изведнъж младият мъж тръсна глава и се замисли сериозно, след което се запита:
– Интересно как този леопард се е оказал по тия места? Такива екзотични животни няма тук. Може да е избягал домашен любимец …..
Тревогата все по-силно нарастваше у него.
– А може би още е жив и аз по някакъв начин ще мога да му помогна, – искра надежда проблесна в съзнанието му.
Мартин слезе от колата и се насочи към трагичната находка.
Той внимателно приближи животното, страхувайки се да не го ухаше. Внимателно докосна петнистата кожа и… …..започна да се смее неудържимо.
Пострадалият звяр се оказа елегантно палто, което вероятно някоя дама бе изтървала минавайки от тук.
Tags: асфалт, воля, време, глава, гуми, дама, дом, живот, животно, звяр, искра, кожа, кола, командировка, край, леопард, любимец, мъж, надежда, начин, нерви, очи, палто, песен, победа, почивка, преговори, признак, радио, ръце, сили, съзнание, сън, тревога, удар, умора, царство
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Удареният леопард
сряда, декември 18th, 2019
Елена си имаше приятел. Когато я предупреждаваха околните за това момче, тя само присвиваше очи и надменно казваше:
– Какво знаете вие?! Той ме обича!
Скоро след това Елена сериозно се притесни и отиде на преглед.
Лекарят бе категоричен:
– Бременна сте.
Когато Елена сподели тази вест с приятеля си, той изчезна.
Започнаха терзанията на младото момиче:
– Искам да имам дете, семейство, но сега останах сама. Как ще го отгледам без баща? ….. Кой ще ме вземе с дете? ….
Дълго се сражаваха мислите ѝ в главата. Бе готова да го роди, но се плашеше от затрудненията, които щяха да я връхлетят.
Накрая реши:
– Ще го махна и толкоз! Няма да съм първата.
След това си легна. През нощта ѝ се присъни малко красиво момченце. То протягаше малките си ръчички към нея и я умоляваше:
– Мамо, мила моя мамо! Не ме убивай!
Елена се събуди цялата мокра. Сънят ѝ бе още пред очите. Тя виждаше в съзнанието си малкото нежно създание.
– Аз съм луда и безсърдечна, – започна да се укорява Елена. – Как мога да го убия?! Не ще го родя, пък каквото ще да става.
Дойде времето и Елена роди малко красиво момченце. Тя прегръщаше малкото създание и нежно го целуваше. Същото дете бе видяла в съня си.
Младата майка се усмихваше и си казваше:
– Какво щях да направя в своето безумие?
Tags: баща, безумие, вест, глава, дете, затруднение, лекар, майка, мисъл, момиче, момче, нощ, очи, преглед, приятел, ръце, семейство, създание, съзнание, сън, терзания
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Запазеният живот
събота, декември 14th, 2019
На едно от евангелизационните събрания Николай Гавраилов послужи на една жена.
Тя му бе казала:
– Помолете се за мен. Имам рак ….
По-късно същата жена свидетелства, че лекарите са установили, изчезването на рака.
Изминаха 11 месеца от тогава.
Един ден телефона на Николай иззвъня:
– Моля ви, помолете се отново за мен. Ракът се върна отново, – обаждаше се същата жена, която бе изцерена от рак.
В съзнанието на Николай изплува един пасаж от Писанието: „Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее…“ и той каза на жената:
– Отворете Библията си на книгата на Исая 54 глава и прочетете началото на 17 стих.
Николай усети, че жената покри с ръка слушалката, но той ясно чу как тя шепнеше на някого:
– Къде ми е Библията?
Николай бе готов веднага да изкрещи: “ Тя няма да успее, защото няма усърдие“, но не го направи.
Разберете, дяволът работи 24 часа и търси начини как да ни спъне, за да паднем, а Исус стои на престола си по същото време и ни дава сила да противостоим на противника.
Ако искате да запазите изцерението си, нужно е повече от това да ходите в неделя на църква. Отделяйте много повече време от преди за Божието Слово.
Не можете да останете силни в Писанията, ако не четете Библията през цялата седмица. Не е достатъчно да правите това само в неделя сутринта. Въпреки това, повечето вярващи се опитват да живеят по този начин.
Ето защо днес по целия свят има хиляди църкви, пълни с новородени хора, които нямат вяра да се излекуват дори от настинка. Нямат усърдие и настойчивост.
Tags: Библия, Божие Слово, време, вяра, дявол, жена, изцерение, Исус, книга, лекар, месец, настинка, настойчивост, начало, начин, неделя, оръжие, пасаж, Писание, престол, противник, рак, ръка, сила, слушалка, стих, сутрин, събрание, съзнание, телефон, усърдие, хора, църква
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Нужно е усърдие
петък, ноември 29th, 2019
Отново обвинения, а мислите у Явор препускаха бясно:
„Те искат да ме повалят, желаят да опетнят името ми. Усещам заговор против мен. Заливат ме съблазнително звучащи изкушения. О, плътта ми се проваля, а душата ми крещи за отмъщение“.
Явор стенеше и плачеше. Чувстваше, че е попаднал в един голям капан, от който няма излизане.
Съзнанието му долови тих глас. Той се огледа, но в стаята нямаше никой.
Тогава по-ясно чу:
– Не се страхувай! Довери ми се! Аз Съм винаги близо до теб.
– Кой си ти? – попита Явор.
– Дойдох да те освободя от ненужните ти страхове. Потънал си в грижи, но не се бой.
– Но кой си ти? – повтори въпроса си Явор.
– Пострадах много и бях разпнат на кръста, за да ти дам живот и да увенчая главата ти с корона.
– Господи, – извика Явор и падна на колене.
Той вече не се съмняваше, защото напълно съзнаваше кой му говори.
– Боже, в тежките си преживявания и вълнения полагам надеждата си в Теб. Ти си по-велик от всичките ми врагове. С това, което се сблъсквам, не е по-силно от Теб. Само Ти можеш да бъдеш здравата опора под краката ми. Дай ми мир в присъствието на тези, които ме заплашват и неправомерно се нахвърлят върху мен. Защити ме.
Явор се успокои и намери отдих в Божите ръце.
Tags: Бог, враг, вълнение, глава, глас, Господ, грижа, душа, живот, заговор, изкушение, име, капан, колене, корона, крака, кръст, мир, мисли, надежда, обвинения, опора, отдих, отмъщение, плът, преживявания, присъствие, ръце, стая, страх, съзнание
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Насред яростната битка
вторник, септември 10th, 2019
Беше 1825 година. Голям кораб пристигна до бреговете на Хавайските острови. Екипажът бе по-малоброен от множеството чернокожи островитяни, които бяха дружелюбни и приятно настроени към непознатите.
Изненадващо бе, че месните жители се отнасяха към хората от екипажа като към богове.
Бялата кожа, трептящите месингови копчета по униформата на капитана и огромния кораб явно бяха много впечатлили хората от брега.
Но екипажът излъга хората:
– Ние можем да ви прибавим свръх естествени сили.
Този ден капитанът записа в дневника си: „Човешкият ум с готовност откликва, за да получи истината, но той не може да разбере понякога, че тази истина може да е в конфликт с всичко в природата и с причините за проявата на явленията в нея“.
Малко се е променило съзнанието на мъжете и жените, откакто са започнали да плават по земното кълбо. Голяма част от това, което е минало чрез тях като истина или поне е известно, е лъжа.
Тогава на какво да вярваме?
Настройващият пияното зависи от камертона, който вибрира точния брой пъти, което определя идеалната нота. И чрез нея се настройват останалите тонове в гамата на пияното.
А за нас какъв ще бъде критерият за истината?
Ние имаме Библия, чрез Която се измерват всички „истини“. Колкото и странно да ви се струва, няма друг такъв точен образец за познаване на истината.
Tags: Библия, богове, брой, бряг, гама, готовност, дневник, екипаж, жена, жител, истина, камертон, капитан, кожа, конфликт, копче, кораб, критерий, кълбо, лъжа, множество, мъж, нота, образец, остров, островитянин, пияно, природа, причина, проява, сили, съзнание, тон, ум, униформа, хора, част, явление
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Критерият за познаване на истината