На 29 март 1962 г. на плажа близо до Зандвоорта, Холандия била намерена статуя от остров Пасха.

След няколко дни на 1 април от Холандия долетял експерт, за да огледа фигурата. Той заявил, че тя е истински артефакт от Южния Пасифик.

Статуята била поставена в центъра на града, за да я гледат всички хората.

Към края на деня се намерил създателят на скулптурата, холандския художник Едо ван Тетероде. Той признал, че той е създал „артефакта“ на плажа.

Един човек се обърнал към един мъдреца и му казал:

– Хората не разбират твоята флейта.

Човекът му намеквал за неговото учение.

Мъдрецът учудено го погледнал и добродушно му отговорил:

– И аз не разбирам птичата песен, но това не ми пречи да я усетя дотолкова, че да пея с тях за Един, нашият Творец и Създател.

Нима Той имаше някаква нужда, за да направи това?

Бог го направи заради нашето спасение.

Спасение от какво? Евангелието казва: От греха.

Всеки от нас е създаден от Бога за вечен живот, но ние всички сме отпаднали от Бога поради грях.

Всичко в света, което е лошо, като смърт, страдание, мъка, загуба … има свой източник и това е греха.

Ние се намираме в упорит и разрушителен бунт срещи нашия Създател. Чрез Исус Христос Бог се яви на земята, за да ни върне към Себе Си.

Нима не е логично да си мислим, че нас може да ни обнови само Този, Който ни е създал?

Ако ти се счупи часовника, ти няма да отидеш при ковача. Ако е нужно някой да прегледа колата ти, няма да отидеш при водопроводчика. Ако се нуждаеш от операция няма да очакваш механика да свърши това.

Духовните ни проблеми може да ги разреши само Бог, нашия Създател. Той ни е създал по Свой образ и подобие и знае за нас абсолютно всичко.

Благодарение жертвата на Своя Син Той може да ни обнови по образа на Неговото възкресение.

Чрез вяра в Исус Христос ние се подновяваме и ставаме съпричастни към Неговия живот.

Новородени от Божия Дух, под действието на този същи Дух израстваме в образа на Христос.

„Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново „.

Не се фокусирайте върху миналото. Вие сте ново създание в Христос!

След около час бяха навлезли дълбоко в джунглата. Въздуха бе изпълнен с безбройните звуци на гората.

– Тази джунгла е същински мор, – недоволстваше Филип. – Тук всичко е лъжа и измама.

– Какво имаш предвид? – запита го Йони.

– Не забеляза ли боата, която одеве едва не отнесе главата ти?

– Но това бе само лиана, – възрази Йони.

Филип поклати недоволно глава.

– Нали това казвам, тук нищо не е такова каквото изглежда. Ето виж сега тази клонка тук.

И Филип посочи една леко трептяща изсъхнала клонка сред един зелен храст. Двамата се зачудеха от къде идва това трептение, наоколо нямаше никакъв вятър.

Изведнъж пръчицата се надигна на няколко много тънки израстъци, които трудно можеха да се приемат за крака и се премести. Младежите опулено изгледаха насекомото.

– Невероятно перфектно маскирано членестоного, – възкликна Филип.

– Обикновена индийска пръчица, – засмя се Йони.

– Нали това ти казвам, тук всичко е лъжа и измама, – начумери се Филип.

Известно време двамата наблюдаваха люлеещата се клонка.

– Това е основен принцип на природата, – вдигна рамене Йони, – всеки срещу всеки и който надхитри другите побеждава.

Филип започна да пляска с ръце и да се смее:

– Това може да го каже само човек, който прекарва живота си в библиотеката.

– Не е вярно, че съм израснал само сред книгите, – възмути се Йони, – когато останахме само двамата с баща ми, отидохме в Танзания и бяхме около две години в подножията на Килиманджаро.

– Значи това не е първото ти идване в Африка?

Йони поклати глава.

– Майка беше починала наскоро. Имах чувството, че някой ми е откраднал живота, – каза Йони с тъга. – От тогава природата ми въздейства много силно, понякога изпитвам преклонение пред нея.

– Знаеш ли, – каза с наведена глава Филип, – за мен природата е необикновено творение. Ти знаеш, че съм израснал в анабаптиско семейство. Но и днес се възхищавам на творенията и чудесата в природата. Творецът, Създателят на всичко видимо и невидимо е оформил и направил всичко това……

Филип протегна ръка и описа една дъга около себе си.

Двамата дълго мълчаха. Пробиваха си път през гъсто оплетените растения, като от време на време се взираха към гъстите корони на високите дървета, където едва се прокрадваше някой слънчев лъч.