Този път Ема облече по-семла рокля. Купи  голям букет рози. Звънна на вратата и когато госпожа Донева ѝ отвори, тя само кимна, промуши се покри нея, и влезе в хола. Известно време двете се гледаха втренчено.

– Донесох ви цветя, зная, че предпочитате шоколадови бонбони, но така реших. – каза Ема.

– Благодаря, – почти приветливо каза Димова.

– Майка ми ме е учила, никога да не отивам на гости с празни ръце. Тя не блести с голям интелект, но има добри маниери.

– Радвам се да го чуя, – каза студено Димова.

– Да минем направо към въпроса, – каза предизвикателно Ема, – без да губим време в любезности.

Димова само кимна. Ема прочете в очите ѝ безпокоиство и напрегнатост.

– Питахте ме за какво си говорим със сина ви, когато сме заедно, – започна войнствено Ема. – Говорим си за мен и за него, за това кой с какво се занимава. Чудим се какво ще вечеряме и как да го приготвим…. Всички тези неща са много важни за мен, колкото и тези, които вие смятате, че са важни, като литература, музика, изкуство. Питали сме се какъв е смисъла на живота….

– Така ли? И какъв е той според вас? – попита Димова подигравателно.

– Това е една безкрайна дискусия…

– Хм.

– Вижте в живота на сина ви има много хора, които са на неговото интелектуално ниво, но той се влюби в мен. Аз съм това, което той иска, със всичките ми недостатъци и мисля, че трябва да го приемете.

– Ами приятелите му, как ще общуваш с тях?

– Всъщност, доколкото знам, той няма много приятели. Прекалено е затворен. Вие сте могла да му помогнете, когато е бил малък, но сте била много заета. Предполагам, че ще успея да му помогна в това.

Димова поклати глава  уклончиво.

– А твоите приятели, Александър разговаря ли с тях?

– Не е срещал много от тях, не съм казала на никого за него, дори семейството ми не знае.

– И все пак мисля, че ако решите да сключите брак, – въздъхна Димова дълбоко, – ще направите голяма грешка.

– Знам, че не съм на интелектуалното ниво на Александър и никога няма да бъда, но мисля, че това няма значение. Мога да правя много други неща, които той не може, така че ще се допълваме взаимно.

– Доста смело.

– Ние ще се оженим. и освен това искаме да присъствате на сватбата ни, не че много желая това, но синът ви ще бъде много наскърбен, ако не дойдете.

– Не мога да дам благословията за брака ви, – изръмжа почти през зъби Димовя.

– И какво ще постигнете с това, – засмя се Ема. – Синът ви  ще се ожени за мен, но ще бъде нещастен, защото вие няма да присъствате на сватбата му и много трудно ще ви го прости. Ако наистина не дойдете, ще зная, че сте подла и отмъстителна, но това ще разбере и той, а вие не искате това нали? Все пак той ви обожава. Изборът е ваш.

Последва дълго мълчание. След това Димова плесна с ръце и каза:

– Добре казано. Може да не сте много образована, но не сте глупава. Сега съм уморена, бих искала да помисля.

Ема тръгна с уверена крачка към вратата.

След два дена, Александър ѝ занесе бележка пъхната в плик. Ема с треперещи ръце отвори бележката. Там с много красив почерк, бе написано съгласието на госпожа Димова, да присъства на сватбата им.

В САЩ законно могат да получат потребителски данни, дори ако те се съхраняват на сървъри и в други страни. Решението бе взето от федералият съдия Джеймс Франсис.
Всичко започва от факта, че адвокатите на Microsoft отказали да дадат на американското разузнаване достъп до данните на един от своите клиенти. След това той се позовал на факта, че нужните на властите данни, се съхраняват на сървъри в Дъблин, Ирландия, а според законодателството на САЩ, заповедта за арест не е валидна, ако заподозряното лице е в чужбина. Същият ред, според представители на Microsoft трябва да обхване и информацията на потребителите.
Но съдът реши друго. А именно, че издаването на заповед за изземане на цифрово съдържание, се уреждат от закона “ За съхраняване на информацията“ и че тя е екстериториална.
Решението на съда е първото в историята, така че то се превръща в прецедент и се прилага за всички американски компании. Оказва се, че правителството на САЩ в момента без съгласието на другите страни може да получи достъп до необходимите данни, които се съхраняват на сървъри в САЩ .
Това решение е свързано с разобличенията на бившия офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън.
Спомнете си, че през юни 2013 г. бившият офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън даде на Washington Post и The Guardian тайна информация за програмите за наблюдение на разузнаването в САЩ и Великобритания. Според материалите, американските разузнавателни агенции биха могли да разглеждат електронна поща, да прослушвате съобщенията, да  отделят изпращани файлове и дори много повече.
Публикуването на тези материали е довело до международен скандал и влошаване отношенията на САЩ с някои страни.

Това е бил термин,  свързан с японските градини. Отнася се за присаждането на дървета.

Разкопава се почвата около дървото. Подрязват се излишните  корени, а здравите се прибирали така, че да се улесни адаптацията на дървото към новото място.

Терминът е изменил своето значение днес. Под nemawashi се разбира събиране  на хора от дадена компания, за да се иска тяхното предварително съгласие, относно предложените планове за развитие.

За одобрението на новите идеи е необходим консенсус между всички по-висши служители. Колкото е по-голям рискът, толкова е по-наложително това.

Този принцип за работа се приема кaто характерен за Япония, въпреки че е възприет и от други страни.

В английският език nemawashi се възприема, като японски начин за правене на бизнес, където редовно се провеждат събрания с редовните служители в компанията, с цел изграждане на екип, следващ принципите нa хармонията.