Този ден съвсем не приличаше на зимен. Сякаш някой го бе заменил с такъв от есента. Бе облачно, но тихо. А температурите бяха над 20 градуса. Какво объркано време!
Група тийнейджъри се събраха у Мишо. Когато нахлуха в празния апартамент, някой предложи:
– Хайде да играем!
– На какво? – попита Симо.
– Някой казва фраза, а друг я допълва, – поясни Виктор, който бе авторът на идеята.
– Допълнението какво трябва да бъде? Да съответства ли точно на фразата или просто, каквото ти дойде на ум? – заинтересува се Румен.
– Няма значение, – махна с ръка Виктор, – ако не сложим ограничения, могат да се получат доста хумористични изречения.
Някои неохотно се съгласиха да участват в тази игра, но други с радост я приеха.
Виктор започна първи:
– Ако ти копаят яма ….
– … не им пречи, – добави Стамен.
Всички се засмяха. Отговорът на Стамен се хареса на младежите.
Така играта увлече и нежелаещите да участват в нея. Всеки се стремеше да даде такъв отговор, че фразата в комбинация с него да звучи хумористично.
– Не говори за себе си лошо …
– …. за да не вършиш работата на другите.
– Никога не казвай: „Сбърках“…
– …. по-добре кажи: „Ау, колко интересно се получи“.
– Ако ви смятат за глупак ….
– ….. опитайте се да загубите някой и друг килограм.
– Часовникът ни помага да се събудим….
– …. но основно ни пречи да спим.
– Ако кажеш: „Не помня“….
– …. значи не е станало.
– Най-добрият начин да почистиш стаята е ….
– …. да изгубиш SIM картата си в нея.
– Ако щастието ви не е в парите ….
– …. изпратете ги на мен.
– Добрият алкохол на масата …
– …. ще покрие кулинарните ви пропуски.
Младежите ръкопляскаха след всяко сполучливо попадение.
Така облачното и нестандартно време за сезона остана на заден план.
