Posts Tagged ‘съвет’

През трудните сезони

сряда, май 27th, 2020

Радослав се чувстваше несигурен в този период от живота си. Всичко му изглеждаше рисковано и непредсказуемо.

Един ден той сподели тревожните си мисли с Михаил, възрастен мъж, който бе му давал добри съвети в живота.

След като го изслуша Михаил каза:

– Бог използва трудните сезони, за да ти разкрие нови възможности. Животът не е само това, което живеем в момента. Бог те формира през това трудно време за мечтата, която има за теб.

– От къде си сигурен в това?

– В живота си човек се сблъсква с огромен натиск и големи трудности. Това са важни моменти, които ни оформят.

– Не разбирам, защо трябва да премина през всичко това?

– Бог е добър и знае какво прави. Той е в пълен контрол на нещата.

– И какво да правя сега?

– Попитай Бог какво е предвидил за теб.

– Да, но до сега всичко, което изживявам е толкова болезнено за мен…

– Именно това Бог превръща в нещо изключително за теб. Трудните моменти играят важна роля за живота ти. Чрез тях Творецът вгражда голяма мечта, която специално е предвидил за теб.

– Нужно ли е да рискувам?

– За да не се плашиш от голямата мечта, ти е нужна смелост. Просто се довери на Бога.

– Как мога да Му се доверя?

– Знаеш, че Бог никога не греши. Няма да те остави да увиснеш безпомощно. Той никога не нарушава обещанията Си.

Радослав въздъхна и се загледа напред.

– Не се измъчвай, а виж какво прави Бог през това смутно време за теб. Забележи, как те оформя. Добрите неща идват при тези, които чакат Господа.

Неподплатени думи

понеделник, януари 20th, 2020

imagesБай Васил бе известен в града кундурджия. Ще попитате:

– Що за професия е това?

Ако ви трябват чепици, т.е. обуща трябва да намерите обущар или кундурджия, за да ви ги изработи. Въпреки че днес обущарите поправят, а не правят обувките, които купуваме от магазина. Май тази професия е на изчезване?!

Та думата ми бе за бай Васил. Оправен човек бе. Уважаваха го не само за майсторлъка му, но и за мъдростта му.

От няколко дена на площада идваше Марин Петльов, спираше хората и се опитваше да ги поучава на това или онова. Даваше им умни съвети, все едно притежаваше голям опит.

Бай Васил много добре познаваше този млад мъж. Той нямаше нищо против това, което младежът казваше, но го дразнеше едно, че говори и поучава за неща, които може би само бе прочел от книгите или бе чул от някой, а животът му съвсем друго говореше.

Един ден кундурджията не се стърпя и попита:

– Марине, ти изпълняваш ли всичко това, на което учиш хората?

Младият мъж се позасмя и хитро погледна бай Васил:

– Не! А нужно ли е това?!

– Че как така? – възмути се кундурджията. – В противен случай ти ги мамиш.

– Ех и ти бай Василе, – въздъхна дълбоко Марин. – Нима ти носиш всички кундури, които си направил.

Старецът вдигна възмутена ръце:

– Каква младеж! Боже, опази ни!

Знам причината

събота, януари 18th, 2020

images3Данаил бе малко момче, но се въртеше постоянно около възрастните, слушаше внимателно какво си говорят и се опитваше да разбере чутото. Доста често възприемаше буквално казаното за това, когато цитираше някой, чиято фраза му бе харесала, се получаваха доста комични, възбуждащи смях ситуации.

Един ден Данаил отиде при баща си и му се оплака:

– Татко, боли ме стомаха.

Баща му се засмя, погали го по главата и каза:

– Това е, защото той е празен. Май трябва да сложиш нещо в него ….

Този отговор задоволи малчугана и той отиде да яде. Резултата бе очевиден. След като се нахрани добре, болката изчезна.

Един ден у тях дойде чичо Михаил. Той бе много добър приятел на баща му.

Двамата разговаряха за какво ли не. Накрая Михаил сподели страданието си:

– В последно време много ме боли главата ….

Данаил наостри уши. Скочи пред приятеля на баща си и възторжено, леко намигайки му, каза:

– Аз знам причината за твоята болка.

– Така ли? – учудено завъртя глава чичото.

– Това е така, – Данаил погледна баща си тържествуващо и продължи, – защото тя е празна. Трябва да сложите нещо в нея…

Двамата мъже избухнаха в смях, а Данаил се смути и раздразнен от реакцията им, възмутено добави:

– Татко така ме посъветва, когато му казах, че ме боли корема …. и след като го напълних ми олекна.

Този път по лицата на мъжете пробягна само лека усмивка, а чичо Михаил леко докосна с ръка рамото на момчето и уточни:

– Това е бил добър съвет за твоя случай, но не и отговор на сходно изглеждащи като него.

Данаил засрамено наведе глава и се прибра в стаята си.

Не всички желания водят до благоденствие и напредък

сряда, януари 15th, 2020

imagesТя беше малка рибка. Всички я знаеха като лещанка. Тялото ѝ достигаше дължина 10-12 сантиметра, а тежеше едва около 15 грама Цветът ѝ бе пясъчен, а на гърба си имаше черна ивица. Когато хвърляше хайвера си, придобиваше нюансите на дъгата.

Тя бе много агресивна. Убиваше и изяждаше немного по-малки от нея риби, а на тези, които бяха по-големи изгризваше плавниците.

Нашата познайница живееше в едно малко езерце, но домът ѝ изглеждаше тесен. И тя си мечтаеше:

– Ех ако можех да достигна до място, където има много повече вода. Там ще бъда свободна и непременно ще стана голяма риба.

Лещанката дълго се опитваше да стигне до по-голям водоем и все не успяваше.

Един ден се хвана за краката на една патица и така се добра до едно голямо езеро.

– Мечтата ми се сбъдна, – възторжено възкликна лещанката.

Но ….. още не успяла да се нарадва на свободата си, я подгони щуката, която много обичаше да си похапва такива като нея.

Дни наред лещанката се криеше в пясъците и копнееше:

– Ех, ако можех сега да се върна в моето малко езерце …..

Понякога става така, че заветната мечта на индивида се превръща в мания. Дълго време не се осъществява желаното, може би за да обмисли човек по-добре нещата. Дали това, което иска ще му донесе полза или вреда?!

Когато човек тръгне въпреки всичко, откаже се да приеме волята на Бога за себе си, отхвърли съветите на близки и приятели, резултатите са плачевни.

Не премълчавайте слабостите и грешките

събота, декември 28th, 2019

images2Добре е, когато работата ти върви и всичко се нарежда като по часовник, но за това ти е нужен помощник и то не какъв да е, а надежден и сигурен, внушаващ доверие.

Боян Петровски през тази година бе много успешен в бизнеса си. В много случаи той се допитваше до Калин Стефанов, верния му и благонадежден помощник.

„Дясната ръка“ на Петровски бе честен, взискателен и много трудолюбив. Двамата работеха заедно вече трета година.

Един ден Боян извика помощника си и му заяви:

– Не съм доволен от теб. Вече не се нуждая от твоите услуги.

Калин бе шокиран. Тези думи предизвикаха остра болка в него.

„Какво съм се провинил?“ – помисли си с тъга и тревога Стефанов.

А на глас възкликна учудено:

– Лошо ли съм изпълнил някоя ваша задача? Нима съм допуснал нехайство и небрежност? Постоянно съм се старал да бъда прецизен и стриктен в работата си! ……

– Не мога да отрека, че си бил изпълнителен и акуратен при осъществяването на задачите, които съм ти поставял, – съгласи се Петровски.

– Тогава защо ме отстранявате и не позволявате повече да ви служа? – озадачен попита Калин.

– През годините на съвместната ни работа ти бе добър помощник за мен, – въздъхна тежко бизнесменът, – но ….. нито веднъж не си ми посочил някой мой недостатък или грешка.

– Ама …., – Калин се обърка нацяло.

– Ти се грижеше, не за това, аз да работя по-добре, а гледаше само да ми угодиш. За това не се нуждая повече от съветите ти.

„Явното изобличение е по-добро, от оная любов, която не се проявява. Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни“.