Posts Tagged ‘събрат’

Така ли е или Ефрем се шегува

понеделник, януари 13th, 2020

imagesСпокойните нощи в Израел се редуват с нападения и стълкновения от страна на нежелаещите да приемат евреите в тази земя.

Тази вечер бе тиха. Безброй звезди осветяваха тъмния свод.

Йосия и Ефрем охраняваха спящите от арабски удар. Те ясно осъзнаваха своята отговорност и очите им зорко следяха всяко малко раздвижване в мрака.

Йосия приближи Ефрем и тихо прошепна:

– Можеш ли да ми отговориш на един въпрос?

– Ако зная отговора, да, – кимна Ефрем.

– Виж, – започна малко нерешително и боязливо Йосия, – в древните времена месните жители не са имали нищо против Авраам и семейството му да се заселят тук, а днес арабите воюват с нас. Защо е така?

Ефрем въздъхна дълбоко, замисли се за минута две, а след това прошепна на Йосия:

– Много е просто.

Запитаният леко повдигна рамене и леко се усмихна, а Йосия още по-настойчиво погледна събрата си. Очите му от напрежение щяха да изскочат от орбитите си.

– Авраам се е позовал на Божите обещания, а не на пълномощията на Организацията на обединените нации (ООН)

– Каква е тази организация? – попита Йосия.

– Това е международна институция, обединяваща 193 страни, които работят за междудържавния мир и сигурност, развиване на приятелски отношения и подкрепят социалния напредък, повишаването на жизнения стандарт и човешките права, – обясни Ефрем.

Двамата още дълго крачеха в светлата нощ, всеки потънал в мислите си.

Ефрем от време на време клатеше глава и си мислеше: „Така ли е или Ефрем се шегува?“

Саможертвата

събота, юни 29th, 2019

indexСлънцето силно препичаше. Само едно малко бяло облаче се бе отделило някъде от събратята си. Така заблудено и неориентирано се носеше из небесната шир.

Изведнъж то се поспря и се ослуша внимателно. Долавяше съвсем слаб звук:

– Жадна съм! Искам да пия.

Бялото облаче се огледа и забеляза малка слаба фиданка, която агонизираше и береше душа от жажда, поради сушата обхванала земята.

– Малко дръвце, как мога да ти помогна, – съчувствено каза облачето. – Аз все още не съм наедряло достатъчно. Сега тепърва набирам сили, за да излея на земята значителен по количество дъжд.

Вече изпадайки в несвяст, фиданката стенеше:

– Искам да пия! Жадна съм! Умирам …..

Облачето се съжали, застана над умиращото дръвце и изля всичко без остатък от себе си.

Минаха години.

Младата фиданка се превърна в голямо и красиво дърво.

И когато някой пътник търсеше закрила от палещите лъчи на слънцето или от бурния вятър премесен със ситен дъжд, то го приютяваше.

А листата му нежно шумоляха и от най-лекия порив на вятъра разказваха:

– …… то бе едно малко бяло облаче. Искаше да порасне и да излее много дъжд на земята, но пожертва себе си, за да спаси изгарящата от жажда фиданка, която се превърна в силно и едро дърво, …….. каквото съм сега.

Арт Нуво

неделя, август 6th, 2017

1502038008-578178-463322В Рига има много интересни места, но едно от най-хубавите е квартал Арт Нуво. „Квартал“ е условно обозначение, защото сгради в този стил са разположени из целия град, но най-голямата им концентрация е ограничена от улиците Strelnieku iela, Dzirnavu iela, Antonijas iela, Elizabetes iela, близо до парка Кронвалд.

В превод от немски Арт Нуво (Jugend) означава младост. Арт Нуво е модерен стил в Англия, сецесион във Франция, сецесион в Австрия, а руският сецесион е под влияние на германския, австрийския и френския.

Арт Нуво, както и изброените негови събратя, се отказва от правите линии и ъгли в полза на по-естествени природни форми. В природата не можеш да срещнеш нито прави линии, нито ъгли.

В този стил възниква интерес към използване на нови технологии от това време, като железобетон, бетон, стъкло, които спомагат да се осъществят и най-смелите идеи.

Появява се желание да се внесе красивото във всички форми на човешката дейност.

В този стил се използва циментова замазка с изображения на растения, дракони и жени.

Защо патетата ходят под строй след патицата, а пилетата се движат безредно

неделя, юли 24th, 2016

1Този въпрос е задала студентка на занятията.

Патицата и кокошката са от птиците, чийто ембрионален период на развитие е по-продължителен, повече от три седмици, но патенцата и пиленцата се излюпват с перушина, виждат и още в първите минути на живота си, са готови да следват майка си.

Главната цел на  майката патица е да заведе децата си на безопасно място. Като правило, това е водоем, където патенцата могат да намерят храна, а при нападение от хищник, да се потопят под водата, а след това да отидат в трастиката.

Въпреки, че патиците са водоплаващи птици, те си строят гнезда далеко от водата.

След появавянето им на бял свят патетата трябва да стигна до водата, а това разстояние е няколко километра, минаващо през гъсталаци. Загубилото се пате е обречено на гибел. Само следвайки едно след друго, глава до упашка им помага да не се изгубят.

Освен това патетата следвайки майка си преодоляват откритите води и достигат до тръстиката.

За разлика от патицата кошката не води пиленцата си на далечно разстояние, а само по тревата и им показва достъпна за тях храна. Около кокошката пиленцата разпръснати безразборно се хранят и опознават околния свят. Те отвреме на време писукът, като съобщават местонахождението си на майка си и своите събратя. Ако пилетата ходеха едно след друго, щяха да останат гладни.

Той знае

четвъртък, март 31st, 2016

indexЕдин монах бил в напреднала възраст и си казал:

– Нуждая се от мазнина.

И посадил  маслина.

– Господи, – молел се монаха, – тази маслина се нуждае от дъжд, за да се укрепят нежните ѝ корени. Изпрати топли и благотворни дъждове“.

И Господ изпратил златен дъжд.

– Господи, – молел се монахът, – моето дръвце се нуждае от слънце. Изпрати ми слънце, моля Те.

И слънцето засияло със златните си лъчи между дъждовните облаци.

– Сега то се нуждае от студ, за да се укрепи тъканта му, – извикал монаха.

И дървото се облякло в брилянтен скреж, но през нощта умряло.

Тогава монахът отишъл при негов събрат монах, за да сподели своето странно и печално преживяване.

– Аз също посадих дърво, – казал му другият монах, – виж как е разцъфтяло. Но дървото си поверих на неговия Творец, Бога. Създавайки го Той знае по-добре от мен, ограничения човек, какво му е потребно. Аз не поставих условия, не му определих пътя и не дефинирах средствата. Господ сам изпрати за него всичко необходимо. Аз така и го помолих: Изпрати бури, слънце, вятър, дъжд и студ за негова полза, както намериш за добре. Ти си го сътворил, Ти знаеш най-добре, от какво се нуждае то.