Един монах бил в напреднала възраст и си казал:

– Нуждая се от мазнина.

И посадил  маслина.

– Господи, – молел се монаха, – тази маслина се нуждае от дъжд, за да се укрепят нежните ѝ корени. Изпрати топли и благотворни дъждове“.

И Господ изпратил златен дъжд.

– Господи, – молел се монахът, – моето дръвце се нуждае от слънце. Изпрати ми слънце, моля Те.

И слънцето засияло със златните си лъчи между дъждовните облаци.

– Сега то се нуждае от студ, за да се укрепи тъканта му, – извикал монаха.

И дървото се облякло в брилянтен скреж, но през нощта умряло.

Тогава монахът отишъл при негов събрат монах, за да сподели своето странно и печално преживяване.

– Аз също посадих дърво, – казал му другият монах, – виж как е разцъфтяло. Но дървото си поверих на неговия Творец, Бога. Създавайки го Той знае по-добре от мен, ограничения човек, какво му е потребно. Аз не поставих условия, не му определих пътя и не дефинирах средствата. Господ сам изпрати за него всичко необходимо. Аз така и го помолих: Изпрати бури, слънце, вятър, дъжд и студ за негова полза, както намериш за добре. Ти си го сътворил, Ти знаеш най-добре, от какво се нуждае то.

Тези гризачи са си намерили работа в армията според силите си. От тях са направили сапьори.

Идеята плъховете да станат сапьори е на белгийците. За целта през 1998 г. те разработили специална програма.

Освен това, според тях най-подходяща кандидатура за сапьори е тази на хамстерските плъхове, живеещи в Африка. Тяхното предимство пред останалите им събратя се състои в това, че те имат по-дълъг живот – 8 години, добър слух, нюх и най-главното най-малко тегло.

Плъховете много добре различават миризмите, за това ги „тренират“ да разпознават мириса на експлозивите.

След това на специална база ги учат, вързани за верижка, да ходят по минно поле и да откриват мините.

Животните се тренират за по-малко от година, а след това се пускат за разминирване. Когато плъхът намери експлозиви, той започва да рови земята около него.

Ползата от плъховете сапьори е голяма. През последните десетилетия в Африка не стихват военните конфликти и голяма част от земята остава минирана.

Само в Мозамбик са работили 70 плъха сапьори, които много често са неутрализирали експлозивите с цената на собствения си живот.

Отзвукът от примитивния канибализъм можем да видим всеки ден.

Ако погледнем околните и анализираме поведението им, то винаги ще се намери човек, който изпитва удоволствие да клюкарства за другите. И това са хора, които са образовани и възприемат себе си като морални.

Съвременните медии  по всякакъв начин подкрепят нашите не съвсем културни стремежи. Словесното „изяждане“ се демонстрира всеки ден по телевизията, усмихвани се от страниците на „жълтите“ вестници и списания. Интернет е всеобщ ресторант, където се извиват и трошат кости, без някой да се стесняват от начина си на изразяване, нямайки страх от наказание.

„Добрите стари времена“, когато се клюкарстваше в къщи и на работното място, не са отменени.

Чистото преследване неподхождащо на всеки сътрудник в колектива или на детето в класа, се изявява като всеобща омраза и враждебност към другите. Не случайно такава ситуация се описва като „изядоха го“.

Така нашите първобитни чувства пробиват не много здравия културен слой и ние продължаваме да „изяждаме“ събратята си.

За това съвременния канибализъм е не само “ мълчанието на агнетата“ и докладите за престъпленията, а и словесното унищожаване на своя ближен.

Мухи, хлебарки, паяци и други членестоноги са се превърнали във важен фактор в екологичната система на мегаполиса.
Но това е така, не защото паяци ловят мухи, мравки нападат гъсеници и т.н. Тези насекоми всяка година унищожават стотици и стотици тонове хранителни отпадъци в Ню Йорк. Това е установено от експерти в резултат от експерименти.
Членестоногите, живеещи в сухите и горещи места, ядат два до три пъти повече отпадъци, отколкото техните събратя в паркове.
Частично такава разлика се обяснява с поведението на градските тротуарни мравки, известни с тяхната лакомия. Но учените смятат, че сухия и горещ климат също играе много важна роля, защото заради него различни членестоноги стават по-гладни и активни.
Само в 150 квартала от Бродуей до  West Stree тези същества унищожават  всяка година около 600-975 килограма хранителни отпадъци, което се равнява на почти 600 000 опаковки от чипс, или 60 000 хот-дога, според изследователите. Но като се има предвид факта, че жителите на Манхатън годишно произвеждат около 4,5 милиона тона отпадъци, приносът на членестоноги не е толкова голям.

През 1987 г. един ексцентричен бизнесмен от Хавайските острови Тери Стюард основал Международна асоциация на милионерите.
Той имал голямо желание да създаде банкнота от 1 000 000 долара.
Необичайната заявка изпълнила American Bank Note Company, печатаща сегашните пари. За това дизайна, цветовете и степента на защита по нищо не отстъпват от „законите“ ѝ събратя.
Само че с тази банкнота не бива да се купува.
Това е просто „членски билет“ за клуба на милионерите на Стюард и се продава на цена от 50 до 20 долара парчето (на едро е по-евтино).