Книгата ни дава възможност да се учим от тези, които вече не са с нас. Човечеството се развива, създава определени знания, но не винаги ги запомня за постоянно.

Има приказки, които са по-стари от много страни. Такива, които са преживели много култури и места, където са били разказани за първи път.

Ако не цените библиотеките, вие не уважавате и не зачитате информацията, съответната култура и мъдрост. Така заглушавате гласа на миналото и вредите на бъдещето.

Веднъж попитали Айнщайн:

– Как можем да направим децата си по-мъдри?

– Ако искате да бъдат по-интелигентни, – отговорил ученият, – четете им приказки. – Ако искате да бъдат още по-умни, четете им повече приказки.

Айнщайн разбирал много добре колко е ценно четенето и развитото чрез него въображение.

Надявам се да предадем на нашите деца свят, където те ще четат, ще си представят различни събития и хора, и ще разбират същността на нещата.

В снежните планини на Швейцария водача на групата предупреди пътешествениците и търсачите на силни усещания, които бяха дошли до тук:

– Не трябва да говорите, докато се движим в планината.

– Какво ще стане ако говорим? Нима искате да кажете, че можем да настинем, като не си опазим гърлата? – попита един дебеланко.

Той бе убеден, че ще покори поне един връх, независимо от възраженията и съмненията на останалите в групата, с които бе дошъл.

– Много по-страшно е , – обади се всезнайкото на групата.

А водачът, който щеше да ги води  обясни спокойно, без никаква заплаха в гласа си:

– И най-малкото колебание във въздуха може да предизвика движение на снега, който повличайки голяма маса със себе си, ще ни бутне в пръстта.

– Кой би си помислил, че една дума или звук, може да предизвика такива ужасни последици? – въздъхна притеснено Горан.

Той бе най-възрастният в групата, но бе предприел това пътешествие, за да докаже на себе си и приятелите си, че в него има още живот.

– Моралното влияние на нашите думи също може да доведе до катастрофа, – намеси се в разговора Ченко.

– Необмислените думи, които ние леко хвърляме на вятъра, могат да задвижат нежелани действия и събития, потърпевши, от които можем да се окажем самите ние, – добави Симеон.

– Всеки ще отговаря за всяка дума, която е казал, – вдигна показалеца си нагоре Горан.- Страшно е да се помисли, когато пред нас застанат изречените думи, предизвикали нежелателни последствия.

– Някои ги наричат „празни думи“, – започна да разсъждава на глас Симеон.

– А кои думи са празни? – попита дебеланкото.

– Това са лекомислени, чернещи някого, нанасящи рани, изявяващи злорадство , когато видят, че някой е в беда, – отговори Симеон.

– Шегите и намеците също могат да погубят човека, – добави Ченко.

– Хайде, – каза водачът, – време е да тръгваме. И моля ви без никакви разговори.

Мъжете се приготвиха. Всеки бе се вглъбил в себе си, не толкова за „безшумната си разходка“ в снежната планина, а за тези необмислените и пуснати в яда думи, които тровят живота на всеки човек.

Двама „канцеларски плъха“ коментираха последните събития, които се бяха случили в офиса им.

– От масата падна малка ваза, а нашия рязък и строг шеф се изложи и опозори, – каза Свиленов.

– Опозорил се за една ваза? – не можа да повярва на чутото Пламенов.

– Не с вазата, а с глухата чистачка, която чисти винаги по време на секретните преговори.

– И какво толкова е направила?

– Обърна се на този неочакван звук …

Вероятно всеки знае за този неприятен момент, когато е готов да се снима, но в кадъра влиза непознат и всичко проваля.

Това е особено неприятно по време на тържествени и радостни събития, например, като сватба.

Младоженците Елизабет и Райън попаднали в такава ситуация, когато се снимали  в Централния парк на Ню Йорк. Но те били на седмото небе от щастие, когато непознат им „развалил“ сватбената снимка, защото в кадъра попаднал самия Том Ханкс, звездата на „Форест Гъмп“ и „Шифърът на Леонардо“.

Том просто си бягал в парка, но вместо да заобиколи мястото, където се правели снимките, то сам се снимал със снимащите се. Целунал ръка на булката и поздравил младите с празника им.

Ето така трябва да „се развалят“ снимките, с холивудски размах и искрена простота.

Този ефект се отнася към серия от ужасни събития, които са станали, когато изобретателят Джон Хъдчисън се опитал да повтори няколко експеримента на Никола Тесла.

Някои от тях включват левитация, сливането на различни текстури – дърво и метал и изчезването на малки предмети.

Още по-странно е, че след свой експеримент Хъдчисън не можел да го повтори със същия резултат.

Тези експерименти станали толкова популярни, че предизвикали интереса на НАСА и военните, но и те не могли да добият някакъв успех.

За съжаление никой не може да каже какво точно се случва и как тези ефекти могат да бъде използвани за нещо продуктивно.