Късно след обяд. Нощта вече докосваше с края на тъмния си воал малкия град. Опашката в супермаркета е огромна, а множество от хора са изнервени, навярно труден е бил трудовият им ден

Симона седеше на опашката и се опитваше да преодолее напрежението излъчващо се от околните.

Пред нея стоеше малко момиче, червенокосо с много лунички по лицето. То бе отправило поглед към един голям шоколад поставен на близката витрина. Малко след това погледна с болка портмонето, което държеше в ръката си.

Опашката се придвижи малко напред. Лицето на червенокосото момиче се озари и то звънна на телефона си.

– Мамо, аз съм в магазина. Тук са пуснали шоколад с намаление, навярно поредната акция. Но той струва 1 лев, а ти ми позволи да похарча само 80 стотинки. Въпреки това, мога ли да си го купя?

Явно отговорът бе отрицателен, защото момичето с болка изключи телефона си и го пъхна бързо в джоба си.

Симона изпита съжаление към това дете, за това се наведе към нея и ѝ предложи:
– Ще ти дам 20 стотинки, за да си купиш шоколада.

Червенокосото момиче я погледна с големите си сини очи и каза:

– Не, благодаря. Мама винаги казва, че трябва да живея според средствата си и да се отказвам от излишествата. Само така ще  израсна като добър човек.

„Как мъдро говори това малко момиче, – помисли си Симона. – Човек трябва да бъде внимателен и да се вслушва понякога и в децата“.

Онзи ден видях, как една жена да поставя пакет с обезмаслено мляко на лентата към касата в супермаркета.

– Можете ли да ми кажете защо купувате това мляко? – попитах тази жена.

– Защото то е без мазнини, – отговори жената.

– А знаете ли какво заменя мазнините?

– Хммм, – каза тя, взе пакета и прочете името на втората съставка, която следваше обезмасленото мляко, – царевичен сироп?!

Тя се намръщи, но след това върна пакета при останалите продукти в кошницата.

Очевидно жената изобщо не е мислила да си зададе такъв въпрос. Тя просто бе приела широкото разпространено мнение, че мазнините, които са неразделна част от хранителния режим на човека, трябва да се избягват, когато е възможно.

Но защо да се съмнява в това, нали и самите ние позволихме на производителите на храни, рекламодателите и изследователите да мислят вместо нас?

Забелязали ли сте колко бързо хляба остарява и се разваля?

Току що сте го донесли от магазина, датата е днешна, но на следващия ден той е покрит с плесен.

Най-наблюдателните купувачи знаят много добре в какво се състои работата. Оказва се, че недобросъвестните производители хитруват с датата на производство.

Избирайки хляб от един супермаркет забелязах, че за датата на производството е  посочен утрешния ден.

Попитах:

– Как е възможно това?

Увериха ме веднага:

– Това ни се случва за първи път и датата е объркана случайно.

Грешки наистина се случват и в това може да се повярва, ако такива случаи ставаха по-рядко.

За съжаление хляб, мляко, напитки и даже консерви „от бъдещето“ се срещат много често и практически са станали неразделна част от нашата маса.

Ако продуктът е с „дата от бъдещето“, това е нарушение на закона. Така купувачът умишлено се подвежда относно свежестта и качеството на стоката.

Шаминдер Сингх използвал повече от 12 хиляди клечки за зъби, за да построи чудесен модел на централния корт в Уимбълден.

31 годишният фен на тениса започнал да оформя проекта си 10 години по-рано.

Той прекарвал по 40 часа в седмицата, като внимателно изрязвал и залепвал полученият строителен материал.

За да получи идеалното съчетание на цветовете, мъжът купил клечки за зъби от различни фирми в няколко десетки супермаркети.

Сега майсторът има с какво да се гордее, неговият корт напълно съответства на оригинала. Там има подвижен покрив, балкони, няколко етажа разположени над партера, стълби и разбира се, кралска ложа.

В историята е известно, че римският император Калигула направил своя кон сенатор, въпреки, че повечето историци смятат, че тази информация не е достоверна.
Паралел с тази история може да се направят със случилото се през 20 век.
Румънският диктатор Николае Чеушеско толкова много боготворял, подареният му в Англия, лабрадор на име Корбу, че му присвоил чин полковник от армията.

Кучето возили в отделна лимузина със строго определен шофьор.

Хранели го със специални кучешки бисквити, които румънският посланик в Лондон купувал в местния супермаркет и ги изпращал в родината си с дипломатическата поща.