Дамян беше беден човек. Обикновено беше облечен в парцаливи дрехи и палто покрито изцяло с кръпки. Той просеше на улицата и вземаше, каквото му дадат: изтъркани монети, смачкани или скъсани банкноти и жълти стотинки.
Дамян имаше една мечта, да си купи ново палто. Той икономисваше всяка монета, ограничавайки и без това оскъдната си храна.
И един ден събра необходимата сума.
Дамян отиде в магазина за дрехи и каза на продавача с покъртителен глас:
– Моля ви, господине, благоволете да ми продадете едно от вашите палта.
Продавачът се направи, че не го забелязва, обърна му гръб и продължи да обслужва останалите клиенти.
Наблизо стоеше човек, който бе удивен от това, което се случи на бедният човек и го попита:
– Вие не искахте продавачът да ви подари палто, а изразихте желание да го закупите на пълната му цена?
– Да, така е, – съгласи се Дамян.
– И не поискахте никаква отстъпка или намаление? – продължи изненадано да пита мъжът.
– Не, никаква, – каза просякът. – Купувам на номинална цена палто със всичките си спестявания.
– Но това е изумително, – възкликна мъжът. – Нима светът се е побъркал. Нормално е, продавачът тича след клиентите и да ги уговаря да купят стока, дори и на кредит. Представя артикула като го обръща на всички страни, изброява достойнствата му, за да плени купувача, а този отказва.
Мъжът се намръщи и продължи:
– Тук всичко е обърнато с главата надолу. Купувачът моли да му продадат по установената цена палто и то с налични пари, а продавачът нехае и му обръща гръб. Нима е възможно такова нещо?
– Всичко е точно така, – въздъхна беднякът. – Тук няма нищо изненадващо. Наистина продавачът тича след купувачите, но аз трябва да го умолявам, защото имам само смачкани банкноти и дребни стотинки или монети с протрити и унищожени краища.
– И какво от това? Нали са пак пари? – попита мъжът.
– Тези пари много трудно ще бъдат пуснати в търговията, никой няма да ги иска. Затова продавачът ми обръща гръб и не бърза да ми продаде исканото палто.
Така и ние имаме налице Божите правила, които трябва да имаме предвид в живота си, но когато проверим как ги изпълняваме, ще открием нещо много интересно. Една от тях е изпълнена набързо, втората небрежно, третата по навик без осъзнаване, четвъртата с примеси на егоистични интереси, …
Тогава какво ще очакваме, когато почукаме на Небесните порти?
