Виктор се смяташе вече за голям. Това не е шега работа, знаеше да чете, смяташе до сто и пишеше красиво. Тази есен щеше да постъпи във втори клас. Той най-много обичаше със сестра си Даря да играят на пулове.
Това бе една такава игра, в която пуловете се подреждаха на шахматната дъска и всеки от играчите се стреми да отстрани, колкото може повече от фигурите на противника.
Децата доста се вживяваха в сраженията, представяйки си, че са предводители на войски и настървено воюваха един срещу друг.
Един ден Виктор и Даря решиха да играят на любимата си игра. Толкова се бяха въодушевили, че пуловете летяха във всички посоки из стаята. Един се завря чак зад шкафа.
Даря се възпротиви:
– Ти го хвърли, няма да отида да го взема.
– Е, добре, – въздъхна Виктор и се насочи към шкафа.
Надникна отдолу но нищо не видя. Изведнъж го осени гениална идея и той бързо отвори горното чекмедже. Издърпа го и реши да погледне зад шкафа, оттам очакваше да има по-добра видимост.
Но когато надзърна, Виктор отстъпи с вик.
– Какво ти става? – попита уплашено Даря.
– Там, – посочи с ръка Виктор към отвореното чекмедже, – видях, очи, който ме гледат.
Момчето бе пребледняло от ужас.
– Как може някой да се скрие зад шкафа? – попита подигравателно, но с боязън Даря. – Виж, той е плътно допрян на стената.
– Щом не вярваш сама погледни, – ядоса се Виктор.
„Какво си въобразява тя, – помисли си Виктор, – че съм страхливец като нея. Тя се плаши и от сянката си, а сега ми се присмива, въпреки, че е разтревожена малко“.
Предизвикана от брат си Даря надникна. Последва вик и двамата изтичаха в стаята при баща си.
Задъхан и уплашен Виктор започна да обяснява:
– Там ….. зад шкафа …. очи ….. гледат ме!
Баща им започна да се тресе от смях. Майка им надникна в стаята и попита:
– Какво става тук?
Братът и сестрата бяха опулили очи и все още тръпнещи от преживяното, гледаха баща си изненадано.
Накрая баща им обясни:
– Вчера купих огледало и тъй като не знаех къде да го сложа, преди да го поставя в антрето, реших, че най-добре би се поместило, поне за момента, зад шкафа в детската стая.
Сега вече бе ред на децата. Виктор и Даря, разбрали чии очи са видели зад шкафа, изпопадаха на пода от смях.
