Често пропускаме предупрежденията в живота си, защото не сме чувствителни към тях.

Тиха аларма звучеше в стаята, но за Слави трябваше нещо по-силно, за да се събуди.

По едно време, той реагира на дразнещия звук, но вместо да стане, натисна бутона за спиране и продължи да спи.

След няколко минути алармата отново се обади, но звукът бе толкова неприятен, че Слави не можеше да го игнорира.

Накрая се събуди, потърка очите си и погледна часовника:

– О, не!- извика Слави. – Закъснял съм със цял час. Какво ще правя сега?

Той стана бързо и започна да събира захвърляните си дрехи из стаята. Дълго търси единия си чорап, но не го намери, за това обу други.

Приготви се за много кратко време и изхвръкна през вратата.

Звучат ли аларми в живота ти точно сега?

Бог задейства алармата, но не на часовника ти.

Тя често пъти се задейства рано, за да ни събуди преди нещата да са се разпаднали.

Понякога хората мислят, че трябва да стигнат до дъното, за да се осъзнаят.

Ами ако Бог се опитва да те събуди точно сега, за да те спаси от предстоящата опасност?

Има ли някакви аларми, които игнорираш, избирайки дрямката вместо събуждането?

Тези аларми са за наше добро, защото Бог ни обича.

Виктор бе писател. Той бе прекарал безброй часове над последната си творба. Скоро може би щеше да я предаде на издателя си.

Зимата бе много студена. Лед сковаваше земята. Студен вятър проникваше навсякъде и вледеняваше.

Стаята на Виктор нямаше отопление. Толкова му бе студено, че той не можеше да се фокусира върху писането.

Нямаше пари за дърва и въглища. Отчая се. Тогава хвърли ръкописа си в огъня.

За секунди цялата хартия изгоря.

За един момент на удобство Виктор бе жертвал всичко, върху което бе работил в последно време.

Той се бе предал.

Временния комфорт не си струва, за да се откажем от целта, към която Бог ни е призовал.

Бог се интересува повече от нашия характер, отколкото от това да ни е удобно.

Не се отказвай от мечтата си заради нещо временно.

Не позволявай на болката от разочарованието да те накара да подмениш мечтите си за бързи решения и моментни удоволствия.

Не се предавай. Твърде много е заложено.

Пламен нахлу в стаята разгорещен.

– Умирам от глад, – развика се той.

– Способен ли си сега да мислиш трезво? – попита го майка му.

– Искам да ям, – изкрещя Пламен. – Разбираш ли?!

– Същият си като Исав, който продаде първородството за една паница леща, а това щеше да му донесе много благословения в бъдеще: наследство, власт, почит, – побутна го майка му с ръка.

– Глупости, – намръщи се Пламен. – Такова нещо не бих продал дори за един дюнер.

– А за удобство, слава, радост, любов…? – майка му повдигна въпросително вежди.

– Аз не съм Исав, – тропна с ръка по масата Пламен. – Какъв е смисълът за бъдещето, когато аз сега съм гладен?

Майка му продължи:

– Дори не е нужна голяма размяна. Това става постепенно и неусетно с множество малки компромиси, но тези моментни наслади и желания в твоя живот днес, могат да те отдалечат от Бога и да ограбят вечната стойност на Неговите обещания.

Пламен само изпухтя и каза:

– Сложи ми да ям, моля те.

Данчо лежеше мъртъв на масата в спешното отделение.

Лекарите само повдигаха рамене.

– Направихме всичко според силите си.

– Жалко, че не можахме да помогнем на това момче.

Внезапно вратата на стаята се отвори. Влезе бащата на Данчо, Марин.

Той видя сина си и вместо да се разплаче или развика, започна да говори за живота …

Скоро за учудване на лекарите, Данчо отвори очи.
Марин вярваше, че Бог е чудо и той се подготви за него, като изпълни стаята с думи на живот.

През цялото време, докато Данчо се изправи, баща му не изрече нито една дума за смърт.

Бог е вградил сила в думите.

Ето ви един отрицателен пример.

Сатана измами Адам и Ева. Думите му не бяха верни, но това не отне силата им и те разкъсаха връзката между Бога и човеците.

Един ден Кирил разбра:

– Всъщност няма нищо, от което семейството ми или аз имахме нужда. Добре ни бе. Имахме хубав дом, храна на масата, дрехи в гардероба, играчки за децата, но като че ли нещо не достигаше.

Един ден двамата с жена си финансираха мисионер, който замина за далечна страна.

По-късно този човек им изпрати снимки на църквата, която с Божия помощ бе основал и хората, които се покланят в нея.

Кирил дотолкова се зарадва, че се разплака.

– Какво излиза? – каза си той. – Това, което си мислех, че ми носи щастие, придобиването на материални неща, не можеше по никакъв начин да се сравни с това преживяване.

Кирил се засмя и плесна с ръце:

– Открих най-голямата радост и това нямаше нищо общо с придобивките на моите връстници или културата, в която живея. Когато се поставя там, където мога да направим нещо за другите, Бог ще го умножи до ниво, което никога не съм виждал или предполагал. … Господи, Ти ми разкри колко щастлив ще съм, ако бъда слуга на другите.

Той затанцува из стаята и подскочи, утвърждавайки:

– Така Божията маса за вечеря в рая ще набере още повече места.