Здравко беше дете от едно голямо семейство. Той имаше много братя и сестри. Като по-малък той често бе сритван и подиграван от по-големите. Но когато му се отдадеше възможност, не им оставаше длъжен.

Веднъж баща му му направи дървено патенце. То се състоеше от две плоскости изрязани във формата на пате. Между тях беше прикрепена дъска за сядане. И когато Здравко седнеше на нея и се хванеше за дръжките прикрепени от двете страни на патете, можеше безкрайно да се люлее. В мечтите си, с това пате, той прекосяваше планини и бърда, реки и морета. Много обичаше това пате.

Когато стана на шест години, Здравко делеше таванската стая с един от по-големите си братята, който беше весел и закачлив. Митко, така се казваше брат му,  макар че не беше злобен  и отмъстителен, обичаше да устройва шеги на брат си, а малкият много се дразнеше от това.

Една вечер Здравко се се качи на тавана за да си легне и забеляза голяма подутина под завивките си. Помисли си, че това е Митко, който се е „скрил“ в леглото му, за да го стресне.

Малкият реши да даде урок на брат си. Нервиран и озлобен стисна ръката си в юмрук и удари със всичката си сила по „подутината“. Усети нещо твърдо и се уплаши, че е цапнал Митко по главата.

Но брат му изскочи изпод леглото и започна да се превива от смях.

Здравко отметна завивките. Там лежеше счупено дървеното пате. С цялата си ярост, гняв и злонамереност той беше изпълнил плана на Митко.

Мъж и жена вече двадесет години живеят заедно. Жената влиза в стаята при мъжа си и го пита:
– Ти нищо ли не си забелязал?
Мъжът объркано я поглежда и опитва да отгатне:
– Имаш нова прическа?
– Не, – недоволно отвръща жената.
Мъжът отново пробва:
– Роклята ти е нова?
– Не, – жената едва сдържа гнева си.
Вече уплашен мъжът тихо казва:
– Отслабнала си?
– Не! – това беше вик на отчаяние и болка.
Жената едва сдържаше сълзите си …. Гласът и стана хриплив и примирен:
– В понеделник имахме годишнина от сватбата и ти забрави да ме поздравиш. – Тя извади кърпичката си, но смело продължи. – Аз се обидих и цяла седмица не ти проговорих…..
Риданията заглушиха последните ѝ думи.

Александър Дюма веднъж участвал в дуел. В него било прието следното:
1.Участниците в дуела трябвло да теглят жребий.
2.Този, който загуби, бил длъжен да се застреля.
Жребият се паднал на Дюма и той отишъл в съседната стая.
Чул се изтрел. След това вратата на съседната стая се отворила и от там се показал Дюма.
Той погледнал останалите в стаята и казал:
– Стрелях, но пропуснах.
Дали му е трепнала ръката или е решил да се пошегува, за да спаси живота си, не знам, но ако беше се застрелял наистина, днес нямаше да можем да се наслаждаваме на множеството му романите.

В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

Майката пак е притеснена. Тези нейни синове, постоянно и устройват поредица порции от „радост“.
Виждайки, че големият ѝ син се мотае още в стаята си, му кресна:
– Петре, ако закъснееш за обяда, ще мълиш през цялото време.
Разбира се пак закъсня.
Той плахо повдигна очи и  едва каза:
– Мам …
– Нито дума повече!
Детето се опита да привлече вниманието ѝ:
– Там ….
Вече на предела на силите си тя го погледна заплашително, а гласът ѝ отекна като плесница:
– Мълчи!
След приключване на обяда, майка се обръща вече по-спокойно към сина си:
– Какво искаше да ми кажеш?
– Пълна тъпотия, – изригва като вулкан момчето. – В стаята брат ми пълни чорапите на татко с майонеза ….