Марко клатеше глава и недоволно мърмореше:

– И аз вече си имам „трън в плътта“. Бог не иска да го премахне по чудодеен начин. Защоооооо?

– Може би с това ти помага да не се превъзнасяш и преди всичко да се доверяваш на Него, – потупа го по рамото Младен.

– Слушал съм ги тия, – сбърчи нос Марко.

– Трънът често се допуска, за да може Бог да поправи греха в живота ни, – добави Младен.

– Не съм толкова глупав и некадърен, за да се справя сам…., – възрази Марко.

– Няма значение колко умен и способен си, трябва да помниш, че не можеш да се справиш без Божията помощ.

Марко леко се усмихна и повдигна рамене.

– Трънът е Божията игла, която пука балона на гордостта ни, – продължи Младен. – Така че, когато животът изглежда твърде труден за понасяне и когато не може да се намери бързата победа над греха, запомни „Неговата благодат е достатъчна“. Тези думи осигуряват стабилност, когато всичко изглежда наопаки.

Марко само мълчеше и клатеше глава.

А Младен настървено настъпваше:

– Бог никога няма да бъде по-истински за теб, отколкото когато имаш нещо в живота си, което не можеш да поправиш или когато се чувстваш слаб, безпомощен и безнадежден. В такива моменти Неговата благодат и сила са единствените, които могат да те измъкнат и насочат към Неговото царство.

Петя копнееше за мир и спокойствие.

– Мразя конфликтите искам сигурност и стабилност, – каза си тя. – Понякога се чувствам смазана от всичко, което се случва около мен и е извън моя контрол.

Не смееше да включи радио или телевизия, защото новините говореха само за конфликти, болка или кризи. Войни и стълкновения тук и там. Безредици и сблъсъци.

Искаше ѝ се да изкрещи:

– Спрете! Всичко това ме подлудява.

Тя наведе глава и се замисли:

– Как може да се намери мир посред бурята?

Опитът ѝ не бе голям, но тя бе открила един сигурен начин да получи мир в сърцето си.

Усмихна се и възкликна:

– Разбира се, това е толкова логично. Просто трябва да се обърна към Принца на мира. Да, Той е моят мир.

Божият мир не винаги веднага успокоява бурята, но ни осигурява спокойствие в душите ни, докато сме в нея.

Това е мирът, но той е извън нашето разбиране.

Пепи и Дани бяха много развълнувани:

– Ще ходим да видим акулите.

– Някои са ги галили.

Майка им Мариана бе много неспокойна и притеснена от приказките им, особено желанието им да погалят акулите, но беше им обещала, че ще посетят заедно аквариума и тръгнаха.

Когато стигнаха там, Мариана попита един от служителите:

– Тези същества някога да са откъсвали пръсти?

– Не се притеснявайте, госпожо, акулите скоро са били хранени, а след това им е дадена допълнителна храна.

Малко успокоена Мариана въздъхна:

– Няма да хапят, защото не са гладни. Това е добре.

– Има една поговорка, – засмя се служителят, – „Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко“.

Гладът, това чувство на вътрешна празнота, може да намали нашата проницателност, докато вземаме решения. Убеждава ни, че е добре да се задоволяваме с всичко, до което можем да достигнем, дори и да отхапем от някого.

Бог иска да живеем живот, който не се ръководи от нашите апетити. Желанието Му е да бъдем изпълнени с Христовата любов. Така всичко, което правим да идва от мира и стабилността, която Той ни осигурява.

Когато сме безусловно обичани, ние ставаме внимателни спрямо „сладките“ неща в живота като постижения, притежания, …

Само връзката с Исус носи истинско удовлетворение.

Децата бяха във възторг, но Мина се чувстваше смутена. Тя бе довела хлапетата си в аквариума. Тук всеки можеше да погали малките акули, които се пазеха в специален резервоар.

Мина бе притеснена и попита една жена от обслужващия персонал:

– Случвало ли се е до сега, акула да откъсне нечии пръсти, когато човешка ръка се е опитвала да ги погали?

– Не се притеснявайте за това, – усмихна се жената. – Акулите скоро са хранени, а преди срещата им с хората им се дава допълнителна храна. Те не хапят, защото не са гладни.

Мина си спомни поговорката: „Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко“.

„Гладът – помисли си Мина – е усещане за вътрешна празнота, но това може да отслаби нашата проницателност, когато вземаме важно решение. А дали това е причината, да се съгласяваме да ядем каквото и да е, за да запълним тази празнота?“

Бог иска, да не живеем според милостта на нашия апетит, а да се изпълваме с Христовата любов, която е напълно достатъчна да ни осигури стабилност сред смрадта на този сват. Ако осъзнаваме това, то без уговорки ще поверим увереността си в Бога.

Това ще ни направи да бъдем по-внимателни при избора си, когато ни се предоставят „сладки“ неща, които засягат постиженията в живота, собствеността и взаимоотношенията ни.

Само Исус може да ни даде истинско удовлетворение. Нека изберем Неговата невероятна любов към нас, за да можем да се „изпълним с цялата Божия пълнота” заради нас и другите.

Дъждовете не спряха. Сякаш небето изливаше мъката си, като гледа неуредиците, безпорядъка и хаоса на земята. Сашо и Боньо се бяха приютили в една близка бирария и напрегнато дискутираха:

– Ние всички ставаме духовни безделници, защото не искаме да се включим в борбата за придобиване на нови души за Небесното царство, – тупна леко с ръка по масата Сашо.

– Да, нашата единствена цел е всичко да бъде спокойно, – съгласи се Боньо.

– Но ние трябва да се поощряваме един друг и да се държим заедно.
А и за двете неща се изисква инициатива, – тъжно констатира Сашо.

– Трябва да имаме инициатива относно това, какво желае Христос, а не това, което на нас ни се иска, – тъжно добави Боньо.

– Нашата духовност преминава през изпитания, за да се установи стабилността ѝ, а това става като се сблъскваме с несправедливости, подлости, неблагодарности и суети, – поклати глава Сашо.

– И всичко това става поради нашето духовно безделничене, – възкликна Боньо.

– Ние използваме Бог като средство за намиране на мир и покой. На нас не ни е нужен Исус Христос, на нас ни е необходимо Той да ни даде нещо, – сбърчи нос Сашо, – а това е първата крачка в неправилната посока.

– Всичко, което искаме е следствие, а ние се опитваме от него да направим причина – наблегна Боньо.

– Не е много приятно, ако някой който е пълен с духовна сила, да те „възбужда“, бутайки те в страни, – една полуусмивка грейна на лицето на Сашо.

– Ако някой е силен, не означава, че е такъв духовно. Плътската активност отлично се маскира като духовна, – каза Боньо.

– Опасността от духовна мързел се крие в това, че ние не искаме някой да ни съживи, да ни запали, а искаме да слушаме само за духовно уединение, – недоволно започна да ръкомаха Сашо.

– Христос никога не е подкрепял идеята за духовна почивка, – подчерта Боньо, – Нали самият Той каза: „Идете идете кажете на братята Ми….“

Дъждът за малко бе престанал и двамата мъже решиха да се приберат, докато не е завалял пак.