Тя бяха дружно семейство и рядко възникваха конфликти в този дом.

Силвия, вечно загрижената  и търпелива майка отглеждаше редки растения. Ваня, вече поотрасналата ѝ дъщеря се грижеше за аквариум. Татко Тони си имаше чудесна кола около, която постоянно се въртеше. Или бе под нея или я чистеше отгоре.

Но всички си имаха Шаро. Куче, което не трябваше да се оставя само с бонбони, защото ….

Един ден от съседната стая Силвия и Ваня дочуха нещо от рода на :

– Бух, цоп, тряс….

Двете влетяха в стаята едновременно. И какво да видят.

– Моят двуметров тропичен фикус, – извика отчаяно Силвия.

– Е, поне не е счупен, – опита се да я успокои дъщеря ѝ. – И това съвсем не е малко. Шаро навярно се е уплашил от падането му.

– Но той самият го е бутнал, – негодуваше Силвия. – и пръста от саксията е разсипал на килима.

– Оле, виж Шаро е изпил водата от аквариума, – на свой ред нададе вой Ваня. – Горките ми костенурки и охлюви, погледни къде са отишли.

Животните се бяха скрили под дивана търсейки спасение от тази страшна бъркотия, която успя да „натвори“ Шаро.

А сред всичкото това безобразие седеше песът. С невинен вид, махайки опашка сякаш казваше:

„О, стопанке, то само падна. Честна дума, не съм го докосвал“.

На Силвия всичко стана съвсем ясно. Тя знаеше какво се бе случило  в стаята.

– Виж му лапите и съда с водата, – отбеляза Силвия. – Явно се е опитал да се качи в шкафа, където бях оставила бонбоните, подпрял се е на фикуса и ……сега имаме тази зашеметяваща бъркотия.

„Ако този едър фикус бе по стабилен, – мислеше си Шаро, – нямаше да забележат, че съм взел бонбони от шкафа“.

Когато фикусът бе отново изправен, земята бе събрана от килима, аквариума отново бе напълнен с вода и обитателите му прибрани в него, остана един основен въпрос , който измъчваше Шаро:

„Къде ли са скрили сега бонбоните?“

 Това, че Господ е моята светлина и моето спасение е факт. От какво ще се боя?

Ако не можеш да се довериш на един Всемогъщ, Всезнаещ и Милостив Бог, Създателя на вселената, тогава към кого ще се обърнеш? Голяма е радостта ни, че можем да му се доверяваме!

Бог наистина може и иска да ни спаси от всякакви беди. Той ни дава сила да устоим на греховните изкушения, които отделят човека от Бога, Който горещо обича всеки. Дава ни смелост и мъдрост, които ни помагат да издържим всички неприятности.

Какво те плаши? Неуспех? Отхвърляне? Болест или заплаха от смърт? Неувереност в бъдещето?
Каквито и да са твоите страхове, помоли за помощ Бога и Му се довери.

„Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?“

До това време, когато американците започнали да използват космическите кораби много пъти, капсулите с астронавтите се спускали с парашут директно в океана, а след това ги търсели с помощта на кораби и хеликоптери.

Нужно било да се намери в огромния океан малката капсула с астронавтите, да се издигне в хеликоптера и да се достави на кораб цяла и невредима.

Колко много тази операция прилича на нашето спасение. Бог кръжи над огромния свят, опитвайки се да извади от бездната греховните безсмъртни души, докато те не изпаднат в ада.

Той хвърля спасителното въже за всеки, който е в опасност. Някои хваща въжето на Божията милост и искрено приемат дара на Неговия Син Исус Христос. Бог внимателно ги дърпа и ги доставя на небето непокътнати.

Но някои не искат да се държат за въжето, отхвърлят го настрани, мислейки че не са в опасност, че могат да се справят напълно сами.

И те загиват, не защото Бог ги отхвърля, а защото те сами отхвърлят Бога.

Саудитска Арабия, 1977 г.

Лийч караше автомобила си по малко утъпкания път. Наоколо нямаше градове и населени места. Пустинята бе покорила почти целия терен.

Температурата стигна 50 градуса. Горещината бе непоносима.

Автомобилът на Лийч попадна в кухина на пътя, която го изхвърли на мекия пясък, където автомобилът затъна.

За първи път Лийч установи, че откакто пътешестваше из пустинята, не беше взел със себе си вода.

Слезе от колата и се опита да я откопае, но колелетата още по-дълбоко потънаха в пясъка.

– Ако сега тръгна пеша, – каза си Лийч, – шансовете ми за спасение ще бъдат нулеви. По-добре да остана в автомобила и да чакам случайно минаващи от тук. Кой ли ще дойде?

Никак не му се вярваш, че скоро от тук ще мине някой, но какво друго можеше да направи?

Измина цял час, а помощ от никъде не идваше.

Изведнъж той видя трима човека, приличаха му на бедуини.

– Странно, – потърка очите си Лийч, – от къде дойдоха? Нали постоянно оглеждах наоколо. Интересно, много ми приличат на библейски овчари.

Мъжете приближиха и поздравиха на арабски. Един от тях подаде на Лийч мях от козя кожа, пълен с вода.

„Това беше най-добрата вода от всичко, което някога съм пил, – помисли си Лийч“.

Тримата започнаха да бутат колата, докато Лийч даваше на заден ход. Целта на четиримата бе, автомобилът да стигне до по-твърда повърхност близо до пътното платно, но на същото ниво с него.

– Благодаря ви, – каза Лийч на мъжете. – Ако не бяхте вие, кой знае колко време щях да стоя тук, а и вода нямах.

Най-накрая Лийч приключи с маневрата и излезе на асфалта. Той се обърна, за да помаха за последно на помогналите му мъже, но там където стояха нямаше никой.

Наоколо местността беше равна в продължение на хиляди мили. Нямаше никакъв признак, че тук е имало хора.

– Не видях, когато се приближиха, – засмя се Лийч, – но не видях и кога си отидоха. Това са били навярно Божии ангели, който Бог ми е изпратил на помощ.

Времето беше хубаво. Плажът бе препълнен. Хората се наслаждаваха на почивката си и нищо не предвещаваше, че нещо лошо щеше да се случи.

Изведнъж млад мъж попадна в силно мъртво вълнение и започна да се дави. Той се опитваше да плува към бега с всички сили, но морето го дърпаше навътре.

Мъжът потъваше. Започна да вика за помощ.

Дамян го забеляза. Той знаеше как  как да се справи с мъртвото вълнение.

– Ако можех да разговарям с този младеж, преди да влезе във водата, щях да му кажа, как да се измъкне от хватката на мъртвото течение и да се спаси, – ядосваше се Дамян на брега. – Навярно щях да му досадя с моите приказки. И както в повечето случаи става, нямаше да приеме съветите ми.

– Но все пак това можеше да му помогне да оцелее, – възрази красивата му половинка Нора.

Двамата Дамян и Нора бяха помагали на много хора, къде със съвети, къде в реални ситуации, но сега младият човек, бе прекалено далече от тях. Въпреки усилията не само техните, но и на другите, които се притекоха на помощ, плюс спасителите, всичко бе напразно. Така и не успяха да го спасят.

– Не е ли подобна ситуацията с вестта за нашето спасение? – след това коментира Нора.

– Да, – съгласи се Дамян, – само един разказ за Христовата жертва и силата на Неговото възкресение може да спаси хората, които се опитват да се преборят с бурните вълни на живота.

– Колко често човек се среща със смъртта на близък, развод, финансов крах ….и всичко това може да смачка и удави човека, – допълни Нора.

– Когато споделяме своята надежда в Христос, – сбърчи нос Дамян, – те се чувстват се неудобно. Отхвърлят ни. Смятат, че са прекалено заети, за да слушат такива неща.

– А не могат да разберат, – възмути се Нора, – че вестта за любовта на Спасителя към тях може да им даде надежда не само тук, на земята, но и във вечността.