Това момче на снимката се казва Лу Вегнер. Той е на 16 години.
Лу се снима във филми, пее и преди две години по време на снимки решил да поработи като доброволец в приюта за животни в Лос Анджелис.
– Моето сърце се разкъсваше от болка, – казва Лу, – когато виждах тези кучета как плачат в клетките си. Аз знаех, че скоро ще ги приспят…“
Лу станал свидел на това, как един тинейджър обесил кучето си, а друг хвърлял камъни по бременна котка. Той поискал тези „малолетни паразити“ да бъдат отведени в камерата, където „приспивали“ на никого ненужни животни.
Скоро след това Лу основа организация Kids Against Animal Cruelty – „Деца срещу жестокостите към животните“. Сега тази организация наброява 12 хиляди членове и 50 хиляди помощника. Има филиали в много щати.
– Ние сме войни, – казва Лу. – Ние воюваме за правата на животните.
През последните две години, Лу и приятелите му са успели да спасят от евтаназия 20 000 кучета и котки.
– Но толкова много животни „приспиват“ в Америка всеки ден, – с горчивина заявява Лу.
Неговата организация се бори активно срещу така наречената детска жестокост.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.

Царевица от сортът „Glass Gem“ е въведена от фермера от Оклахома Карл Барнс, в жилите на който тече кръвта на индианците чероки, шотландци и ирландци.
Той забелязал, че понякога в кочана се срещат полупрозрачни зърна с необичаен цвят.
Резултатите, които виждате на снимката са постигнати чрез усърден и продължителен подбор. През годините Барнс добавил още цветове и повече блясък.
Преди смъртта си фермерът предал колекцията от семена и всичките тайни за отглеждане на разноцветната царевица на своя приятел Грег Шоуен и го помолил да съхрани традицията на сорта „Glass Gem“.
Сега всеки може да си купи разноцветна царевица, продава се чрез Интернет.
За съжаление не се препоръчва да се яде от кочаните, но от нея може да се прави царевично брашно.

В морските дълбини, в горите на Мадагаскар и африканската савана обитават животни с екзотична външност.
За фотографа това са диви същества, просто дар от Господа. Когато гледам такива снимки или кадри от филми се питам: „Това Photoshop ли е или реалност?“
За създаването на тези страни животни добре се е потрудил Създателят ни. Това съвсем не е никакъв компютърен експеримент.
Странни, но напълно реални животни, за които дори и не сме си мислили.
Това, което виждате на снимката е необичаен вид гущер. Освен външния си вид, това животно има интересно име – Молох.
То е кръстено на езическия бог Молих, на който според легендите, са принасяли човешки жертви.
Дали заради страховитата си форма е получил такова име?

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.