Двама ученика дълго оспорвали идеите си. Единият смятал, че всичко в живота е предопределено, а другият твърдял, че човек сам твори своята съдба.
Не могли да стигнат до разбирателство, за това се обърнали към учителя си.
– Учителю, как смятате, кой от нас е прав? Аз мисля, че всичко в живота е предопределено и човек не може да повлияе на съдбата си.
– Прав си, – казал учителят.
– Но как така? – започнал да оспорва другият ученик. – Нима е така? Аз смятам, че човек сам твори своя живот. Ако всичко е предопределено, тогава какъв е смисъла на живота?
– И ти си прав, – казал учителят.
– Но как е възможно и двамата да сме прави? – попитал ученикът, който смятал, че е творец на живота си.
– Ти сам твориш живота си, а той е намерил предопределението на съдбата си, за това казах, че и двамата сте прави, – пояснил учителят.

Френският поет дадаист Тристан Тцара измислил “ метода на нарязването“.
При него текст на песен се нарязва на парчета с ножица. А получените фрагменти се използват за съставяне на нов текст, който много се отличава от изходния.
Тази техника е популяризирана от писателят битник Уилям Бероуз, които с нейна помощ е написал няколко романа. За разлика от дадаистите, Бероуз залепвал парчетата в нов текст не в произволен ред, а по смисъл.
Този метод на „нарязването“ е намерил широко приложение сред музикантите.
Например, по такъв начин са написани текстовете на някои песни на Дейвид Боуи. Водещият на Radiohead Том Йорк разбърквал в шапка редовете за написване на текст и ги използвал във всички песни от албума „Kid A“.

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
– Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
– Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
– А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
– Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Какво е оксиморон?

Образно казано това е умишлено комбиниране на две противоположни по смисъл думи, с цел да се създаде стилистичен ефект.

Например, „жив труп“ , „обикновено чудо“, „страшно хубаво“…..

Самата дума оксиморон сама по себе си е оксиморон.

Тя е образувана от гръцкия корен ὀξύς – „проницателен“ и μωρός – „глупав“.

С други думи оксиморон може да се преведе като „умна глупост“.

Вие максимум полагате усилия, за да укрепите семейното си благополучие, но не се получава. Може би правиш нещо не както трябва. Ето някои прегради, които може би те спъват.

Ние винаги искаме да ни разбират и понякога да ни съжаляват. Иска ни се да намерим виновник за всичките си беди. Например, ако сте жена имате малка възможност да направите кариера. Ако е пълна, всички я гледат накриво и не искат да я вземат на работа. Ако една жена е омъжена и има и деца, тя не се взима на работа, защото децата често боледуват. Ако не е омъжена дава й се нископлатена работа и е много заангажирана. Какво да правим?

Спри да се оплакваш и започни да действаш. Достатъчно сте плакали, време е да поработите. Не си доволен от работата си, овладей нова професия, която ти допада.

Не сте ли забелязали, че скъперникът плаща два пъти?

Става дума не за разумната спестовност, а за патологичната алчност. Това търсене на отстъпки, спестяване на доброто хранене….влошава здравето ти. Към икономиите трябва да се подхожда внимателно. Истински обезпечените хора са готови да платят за нещата реалната им стойност. Оценявайте възможностите и не икономисвайте там, където няма смисъл.

Желанието за бързо получаване на блага е път към финансова пропаст. Хората, които искат „сега на момента“, не могат да разберат, че ако си намерят работа със средна заплата в солидна компания, след време ще получат много повече. Такива хора пренебрегват образованието и отдават предимство на неквалифицирания, но добре платен труд.

За да събереш богата реколта, трябва да посееш. Ако искаш да изкараш добър плод, трябва да обработваш земята. Работи в перспектива и не жали силите си в труд и добиване на знания.

Времето е пари.

Неудачникът не цени времето си, но и това на другите. Дните, часовете и минутите се изнизват край него, като пясък през пръстите му. Този човек ще загуби много време, а от там и добри възможности. Може би трябва да си дадеш сметка за какво отива времето ти, за да станеш по-добър негов стопанин.

Чувала съм някой да се оплаква: „Не ми харесва това, с което се занимавам“.

Има много неща, които не са ни приятни. Не става въпрос за миенето на съдове или необходимостта да ставаш на разсъмване, а за това, че човек ходи на работа, която не обича или мрази бизнеса, с който се занимава.

Ако твоята работа не ти доставя удоволствие, преразгледай своите виждания за живота и прави това, което те удовлетворява.

Не казвайте, че на съседа му е по-добре.

Завистта е лошо чувство То усложнява общението с околните и подтиква човека към постъпки, които не съответстват на финансовото му положение. Приятелят ми има кола, а аз нямам. С какво аз съм по-лош от него? И не преценявайки възможностите си, човек прибягва до кредит, който по-късно не може да изплати. Не е време да се парадира сега със скъпи вещи.

Завиждай само на себе си! Погледни в огледалото. Нима не си красив и умен? Ти и без диаманти сияеш като звезда.

Ако искаш да си създадеш врагове, вземи пари на заем.

С парите взети на заем не можеш да си купиш добро име, репутация на щедър човек, не можеш да получиш добро отношение, нито чиста съвест или чувство за собствено достойнство

Ще трябва да се научите да казвате „не“, ако не на всички, то поне в някои ситуации.

Всички тези правила са прости и отдавна известни, единствено трябва да се приложат на практика.