По време на една антирелигиозна кампания внимателно проверявали всички помещения и отстранявали иконите в Московския художествен театър.

Актьорите, трябва да отбележим, са склонни към мистицизъм, по-скоро са суеверни, отколкото религиозни.

Из целия театър се разнесъл слух, че една от възрастните актриси Л. Коренева категорично отказва да даде иконата на Св. Николай от своята гримьорна.

Когато актьорът Борис Ливанов чул това казал:

– Напразно се занимават с нея, старицата никога няма да я даде.

– Но защо?

– Иконата ѝ има автограф от самия светец.

Трябва да се отбележи, че Св. Николай, Мирликийски чудотворец е живял през III век.

През 1855 г. Лондонското хармонично общество поканило Вагнер да даде няколко концерта в британската столица.

Вагнер едва се появил в Лондон и веднага започнали да го хулят.

В музикалните среди се появил слух, че той се отнасял снисходително към безпорните авторитети като Моцарт, Керубини, Бетовен и „ги измъчва в концертите си“, както му хареса.

Лондончани особено били раздразнени от това, че той дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Те дали на Вагнер да разбере, че това е много неприлично и е израз на неуважение към Бетовен.

На следващият концерт партитурата наистина лежала пред Вагнер.

Концерта имал изключителен успех. Ценителите на музиката веднага обкръжили Вагнер и се надпреварвали да го поздравяват.

– Нали ви казахме … Това е съвсем различно звучение, истинско по Бетовенски звучи. Колко съвършено взехте темпото на скерцото! Как блестящо въведохте виолите! ….

С тези думи един от ценител на музиката взел отворените партитури и…..О, ужас!

Те били на „Севилският бръснар“, дори за изпълнение на пияно… и най-страшното, били най- отгоре над нотите на наклонената масичка, която стояла пред композитора.

Всички ние очакваме да чуем добра дума, слово на насърчение, израз на любов.

Ние разцъфтяваме в средата от положителни думи, а острите слова ни карат да се обезсърчаваме, да се свиваме и да губим всяка надежда.

Понякога казваме, че сме уморени от много приказки, но в действително сме затормозени, изтощени и сломени от празните и безсъдържателни мнения, изказвания, слухове носени от мълвата.

Ние копнеем за животворяща дума такава, която ще ни подкрепи, за да не се провалим.

Със мъжа ми преглеждахме старите съдове. Надрасканите и непотребните ги отстранявахме. Все пак си отделих една голяма чаша, макар, че имаше голяма драскотина.

– Хвърляй я! За какво ти е? – извика съпругът ми.

– Тя ми е любима, – казах, а след това добавих, – Тя ми напомня, че можем да имаме недостатъци, но все още не сме за изхвърляне.

Бог е използвал хора, които съвсем не са били съвършени. Моисей е бил „тежкоезичен“, Раав е била блудница, Давид е прелюбодействал с Витсавее, а после е изпратил мъжа ѝ на смърт, Петър се е отрекъл три пъти от Исус.

Всеки от нас има слабости. Сега вече по осезателно чувствам тежестта на годините. Слухът и зрението не са същите. Старите травми от удари, падания, наранявания, започнаха да се обаждат особено, когато се разваля времето. Въпреки това, не означава, че съм непотребна.

Не е нужно да бъдем съвършени, за да служим на Бога.

През 2016 г. бе пусната холографска марка. Тя не е стигнала за всички, защото е излязла като сувенир и в малък тираж.

Тази марка е излязла след задържане от две седмици, а основния випуск е без холограми.

Пуснат е слух че са се появили фалшиви самозалепващи новогодишни марки, но всяка „проба“ „пропуска перфорации“ и „разновидности“ на съвременните марки.

Такива временни „артефакти“ със фалшиво „качество“ се разпознава на една ръка разстояние.
Фалшиви новогодишни випуски е имало и преди.

Например на марка на СССР от 1984 г. художникът грешно е нарисувал римските цифри на циферблата, VI  вместо IV. След като забелязали грешката веднага оттеглили марката.

А на марка от 1982 г. забравили надписа: „Честита Нова година“.  Оказва се, че майсторите се научили само как да се намали малко съответните бои върху марката.