Един полицай спрял кола, заради превишена скорост. На волана седял божий служител.
Докато полицаят пишел акта за глобата, служителят се опитал да му обясни:
– Хм …. бързам, много съм зает. Имам толкова много проблеми и не мога да се справя с тях. …. Вече нямам сили. Спя само по четири часа на ден. …. Нервите ми са се изпънали до скъсване……
Полицаят го погледнал и му казал кротко:
– Знаете ли и аз така живеех до скоро, докато не срещнах Исус Христос, – и му подал квитанцията.

Национален институт по статистика и икономически изследвания на Франция изпратил в Корсика писмо адресирано до Наполеон Бонапарт.
Писмото е било изпратено заедно с хиляди други подобни до новорегистрираните фирми, представляващи френския малък бизнес.
Известие до Бонапарт дошло на адреса на къщата, която се намирала в непосредствена близост до музея на Наполеон, на улица Сен Чарлз. Там Бонапарт се е родил и живял девет години.
Получилият писмото го върнал обратно, като написал на плика, че получателят е починал и препоръчал писмото да се изпрати на Св. Петър.
Когато писмото стигнало във Франция, то било отделено, защото не намерило своя получател.
Как името на Наполеон е паднало в Статистическия институт не е известно. Предполага се, че някой от служителите на офиса го е внесъл в базата данни, за да се пошегува.

В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!

Богобоязливи Божий служител в трудните години бил арестуван и заточен, заедно с много християни и невярващи. Много от затворниците умрели от студ и глад.
Веднъж заедно с други затворници бил взет, за да копае дупки за стълбове. На всяка дупка поставяли по един човек и усилена въоражена охрана. Този, който можел да ги обстрелва, бил поставян между двама затворници на разстояние 25 метра от тях.
Земята била замръзнала. Трудно се копаело. Всички били гладни и уморени.
Когато била обявена почивка, Божият служител седнал на замръзналата земя и със сълзи на очи се помолил на Господа:
– Скъпи Татко, виждаш, че съм много гладен, дай ми едно парче хляб, не ме оставяй да умра тук.
Изведнъж чул, че един от пазачите го вика. Той дошъл до него и го попитал:
– Вие ли ме повикахте?
Пазачът го погледнал и казал:
– Имаш ли тук познати?
Мъжът отговорил:
– Моя дом е на няколко хиляди километра от тук и вие знаете, че освен затворниците и пазачите тук няма никой.
Пазачът казал:
– От гората преди малко излезе един мъж, който приличаше на Исус Христос. Такъв съм го виждал в Библията на баба ми, когато бях малък. Той ми каза твоето име и ме помоли да ти предам това.
Във вързопа имало гърне със супа и голям комат хляб. Затворникът се разплакал, а пазачът му казал:
– Не плачи, а седни и се наяж, преди да те повикат за работа. Няма да кажа на никого за това.
Мъжът вдигнал ръце и благодарил на Бога, за бързия отговор на молитвата си.

Във Виетнам може да посетите този „ненормален“ дом.

Той е построен от госпожа Данг Вет Нга. Местните жители не напразно си го харесват.

Освен това, в комунистически Виетнам не приветстват такова странно строителство. Но в този случай на Нга помогнали връзките й. Нейният баща бил известен държавен служител през 1289 г.

Домът се състои от няколко корпуса половината, от които са недостроени.

В него има голямо разнообразие от стаи и за малко пари можеш да пренощуваш на това необичайно място.

Интересно е да се изследва покрива. Всичко тук е необичайно. Лабиринти…..

Стаите също са необикновени. Едно от условията за всеки, който дръзне да преспи на това място е, че не може напълно да затвори вратата на стаята си. Разбира се това е направено за туристи, но все пак е хубаво да се знае, че във вашата стая някой ще надниква..

Във всяка стая задължително има камина.

Тук има и стълба, която не води на никъде….Тя е недостроена