Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.

Само през август можем да се насладим на дините. През останалата част от годината само си спомняме за тях.

Но има един интересен начин за „запазването“ им. Чрез него ще можете да я запазите прясна и вкусна до Нова година.

За целта ви е необходима дина без вдлъбнатини, пукнатини и грапавини. Тя трябва да бъде не по-голяма от 4-5 кг. Желателно е да има по-дебела кора и да не е напълно узряла. Тя ще узрее при самото ѝ запазване.

Какво ви е нужно? Диня и 5-6 парафинови свещи.

Изтрийте динята с кърпа, тя трябва да бъде абсолютно суха. Парафиновите свещи разтопете в съд на водна баня. Вместо свещи можете да вземете, чист парафин или восък.

След като малко се охлади парафина, облейте равномерно с него динята. Образувалият се слой трябва да бъде не по-дебел от 0,5 см.

След като парафина се втвърди, преместете динята на тъмно, сухо и прохладно място. Идеално място за това е мазето, но ако нямате такова, може да използвате полуетаж между партера и първия етаж, ниша в стаята, даже и шкаф.

Динята от време на време трябва да се обръща и да се оглежда.

Парафина защитава динята от външни въздействия и влага.

Вземете лак за нокти, с подходящ цвят и драскотината по колата ще стане незабележима.

Безцветният лак е ефективен за борба с пукнатините на предното стъкло.

Като временна мярка нанесете 2-3 слоя лак. Той може да предотврати увеличаването на пукнатината.

Да намалят шума могат редица храсти и дървета. Подходящи са храсти с плътни листа, като рододендрон, чемшир, лавър, лугуструм, калина, дива роза, зърнастец, орлови нокти, леска, глог, акация, джанка и вечнозелените иглолистни дървета, като бор, смърч, хвойна, тис, кипариси.

Предпочитат се дървесни видове с висока и плътна покривка от листа или игли. Храсти, широколистните и иглолистните дървета са избрани в зависимост от размерите на район и на терена. Растенията се разполагат колкото се може по-близо едно до друго.

Долния слой на насъжденията не трябва да бъде по-малко плътен от горния, за да не остават никакви вратички за шума.

Дърветата и храстите често трябва да се почистват.

При ограничените условия, например, между улицата, по която минава основното движение и граничещия с нея участък, могат да помогнат заграждения, които поглъщат шума. Най-добре за това подхожда градинска дървена шумозаглушаваща стена.

Издигането на ограда от масивни дървета, остава място за засаждане на увивни растения, като бръшлян, орлови нокти, диво грозде, клематис. Тези растения не само ще украсяват стената, но ще реагират на резонансните колебания на шумовите вълни със своите листа, намалявайки отражението.

Гоблен от плътни листа и игли, например, от бук или тис, при достатъчно на ширина посаждането, значително ще задържа шума и няма да даде да проникнат вятър и прах.

Тази ограда, дори и тясна оказва психическо въздействие. При наличието на такова ограждение, независимо дали е широко или тясно, то спомага шумът да не се възприема особено ясно.

Оказало се, авторът на платното бил немският художник Хенри Бухолц, който прибягнал до „измама“.

На голямо платно той поставил бюстовото изображение на Екатерина I от четката на друг художник и я дорисувал.

Реставрацията дала възможност на историците на изкуството да забележат интересни детайли на платното.

След отъняването на слоя лак и изтриване на горния слой станало ясно, че императрицата е облечена в рокля не от злато, а от сребърен брокат, в прическата се открили бижута с перли. Освен това можело да се види пейзаж на заден план, военен лагер с шатри и крепост със спуснати флагове.

Това не е първия случай, в работите на Бухолц. В Царско село се съхранява портретът на Елизабет, нарисуван от художника през 1768 г. В тази работа бил зашит интимен портрет на френския художник Луи Каравака.