Ако човек има захарен диабет и иска да се чувства добре, трябва постоянно да се контролира захарта в кръвта. Ситуацията се оправя със съответна доза инсулин или нещо сладко.

Компанията „Медтроник“ решила да опрости този изморителен алгоритъм с помощта на устройство „MiniMed 670G“, което представлява изкуствен панкреас.

Апаратът външно прилича на някакъв „айпод“. Той се е изработвал в течение на няколко години, но едва през 2016 г. е бил одобрен от властите на САЩ и скоро ще излезе на пазара.

Ако „MiniMed 670G“ се свърже с тялото, той измерва нивото на глюкозата в кръвта на всеки 5 минути и автоматично регулира нивото на инсулин, така че пациентът може да забрави за инжекциите след хранене.

Изобретателите смятат, че устройството ще помогне на милиони страдащи от диабет от първи тип, така че те да могат да получат от живота повече радост и по-малко тревоги.

В Китай робот журналист, който нарекли Сяо Нан, е написал първата си статия.

В нея андроидът е описал ситуация, която се е случила в обществения транспорт в навечерието на китайската Нова година. Обемът на статията е 300 йероглифи. Текстът е написан за една секунда.

Написаната от робота статия е поместена в месно издание, вестник „Southern Metropolis Daily“.

С разработването на робота се е занимавал Ван Сяоцзюн, професор от Пекинския университет. Той е заявил, че чрез неговото изобретение могат да се пишат дълги и къси текстове.

Освен това Сяо има по-голям капацитет за анализ на данни от щатните кореспонденти. Роботът може много бързо да напише дадена статия.

Сяоцзюн е убеден, че Сяо не може напълно да замени журналист, но може да бъде негов помощник.

Динка изпрати детето си в първи клас. Звъни учителката на сина ѝ Ботьо и се разкрещя в слушалката:

– Вашето дете се насра в клас. Елате и си го вземете!

Динка отиде в училището, а Ботьо стои шокиран. Унижен. Седи в намърсените си панталони в съблекалнята. Край него минават деца и му се присмиват.

Динка взе сина си и се прибра в къщи. Тя разбираше, че се е случило нещо ужасно със детето ѝ.

– Нима в училище не ви пускат до тоалетната? – попита Динка.

– Пускат, – смънка Ботьо.

– Тогава защо не отиде?
– За да отида на тоалетна трябва да вдигна ръка.

– И какво страшно има в това?

– Тогава учителката пита: „Ти по малка или по голяма?“

– И?

– Ако кажа „по голяма“, тя вади от масата голямо руло хартия и откъсва от него едно малко парче (в училищните тоалетни с хартията винаги  има проблем).

– Защо не си ѝ поискал повече хартия?

– Тя започва да ми се присмива пред селия клас: „Колко голямо лайно смяташ там да изтърсиш? Извикай ме като свършиш, аз ще погледна колко е и ще реша нужна ли е още хартия“.

– Невероятно, – възкликна възмутена Динка.

Синът ѝ бе преживял подобна ситуация два пъти и на третия реши да търпи и ето какво бе станало.

Динка се върна в училището и се нахвърли на учителката:

– Как можете така да се държите с децата? Та вие ги унижавате.

Учителката сви устни и каза:

– А вие, не сте ли научили сина си, че е срамно човек да се насира?

Когато Исус беше разпнат, Неговите ученици се изплашиха, че ще ги постигне същото. Лъчът на надеждата, който бяха открили в Него, бе прикован на кръста.

Но Божията сила превърна отчаянието в надежда. Христовото възкресение запали пламък, който никога няма да угасне.

Понякога ситуациите в живота ни довеждат до отчаяние, но Божията сила, която надвишава всичките ни представи, преобръща отчаянието и ние получаваме надежда.

Чрез вяра и молитва, можем да се доверим изцяло на нашия любящ Баща, Който може да ни възстанови напълно.

Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.

На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.

При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….

На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница  била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.

Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.

Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.

Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.

– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.

Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.

Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.

– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.

И той доволен запял фалшиво  популярна унгарска мелодия.

– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….

– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …

– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!