Бети гледаше ту голямата кутия, ту малкото нещо, което извади от нея.

– Когато видях подаръка си, красиво опакован с червена панделка, си мислех, че вътре има нещо голямо, а то … – разочаровано повдигна рамене тя.

Баба чу думите ѝ, усмихна се и я попита:

– Бети, ами ако вътре нямаше нищо?

– О, бабо, това би било пълна подигравка.

Старицата погали внучката си и добави:

– Понякога, когато гледаме външната форма, очакванията ни са големи….

– А защо не? – намръщи се Бети.

– Това е като човек, който е добре облечен, държи се прилично, но от вътре ….

Бети пак я прекъсна:

– Така е. Мислех си, че Сашо е добър, но се оказа завистлив и зъл, особено ако му направиш забележка.

Бабата се засмя:

– Човек без Бога, колкото и да се представя външно, отвътре е празен. Попадне ли в проблемна ситуация, излизат наяве най- лошите му черти.

– Празен?! – като ехо повтори Деси.

– Само Бог може да запълни тази празнина в човека и да го промени към по-добро, – поклати глава бабата.

– Бабо, като си помисля и аз не винаги съм добра, – въздъхна тежко Деси.

– Иди при Исус и Го помоли да те обнови, така че да бъдеш пример за подражание.

Деси заяви твърдо:

– Ще го направя!

Днес тя празнуваше десетия си рожден ден.

Това бе доста опасна ситуация. Миладин се опитваше да помогне на една семейна двойка.

Жена му Неда се притесняваше за него. През цялото време задържаше дъха си, чудейки се:

– Как ли ще завърши всичко това?!

Тази двойка бе нестабилна. Двамата бяха разстроени, защото не получаваха това, което искаха и очакваха.

Миладин запази самообладание и говори с тях любезно и ясно.

Неда го наблюдаваше с възхищение. Сърцето ѝ се изпълни с уважение и за това му каза:

– Заслужаваш голяма похвала за това, което направи. Ти направо ме порази.

Лицето на Младен сияеше, сякаш бе спечелил от лотарията.

Но всичко, което беше получил, беше уважението на жена си.

А той имаше нужда да го чуе.

След дълъг и изморителен ден Мартин бе отново в къщи.

Той влезе в кухнята попита майка си:

– Мамо, какво правиш, когато те обиждат, нагрубяват и нараняват с думи?

Майката оформи с ръце една голяма кофа и добави:

– Хвърлям ги вътре и ги смесвам с любовта на Исус.

След няколко дни Мартин се озова в подобна ситуация.

Той смеси обидата с любовта на Исус. Болката не го засегна и Мартин отговори с усмивка.

Това не само отне силата на човека, който се бе опитал да го нарани, но даде любов на злотвореца, защото тя липсваше в живота му.

Наранените хора нараняват другите, а обичаните, обичат независимо от обстоятелствата.

Тук не става въпрос за чувства. Ако знаете, че сте обичани, всичко, което може да ви изкара от релсите, хвърлете в голямата кофа и го смесете с любовта на Исус.

На Петров му откраднаха черната Honda Civic.

Когато се обърна към полицията му казаха:

– Шансовете да намерим колата ви са много малки.

За това Петров получи застрахователното обезщетение.

Той си купи друга употребявана кола за 20 хиляди лева. Тя бе също черна, както предишната.

– А, та това е моята открадната кола, – възкликна Петров.

По какво я позна?

Купето бе осеяно с боклуци: опаковки от бонбони, иглички за коледна елха, ….

– Тези неща бях забравил да изхвърля, – въздъхна тежко Петров. – А и навигационна система на колата съдържаше въведените адреси на родителите ми, …. ето го и моя …

Петров се ядоса:

– Каква глупава ситуация!

Мирон бе свел рамене и говореше почти шепнешком:

– Не исках да го правя. Зная, че трябваше да спра да негодувам и да не се гневя, но се раздразних, а това не бе добро.

Днес той отново бе кипнал, а сега съжаляваше.

– Сякаш хората нарочно гледат да ме провокират, – Мирон търсеше оправдание в ситуацията.

Той вдигна ръце и изпухтя:

– Старая се всичко да е наред. Нима те не разбират, че не харесвам, когато ми се присмиват.

Мирон тежко въздъхна:

– Да, просто се оправдавам. Наясно съм, че наранявам хората, когато се ядосам. И не само тях, а и Бога.

Очите му се напълниха със сълзи и той падна на колене:

– Прости ми, Господи. Помогни ми да поискам прошка от хората, които обидих. Замени гнева ми с вътрешен мир. Нека повече да слушам и по-малко да викам. Зная, че Ти всичко ще наредиш така, както е най-добре. Благодаря ти за благостта и милостта към мен.