До края на 20 век японците се отнасяли много отрицателно към депресията. Тъй като за тях тази дума означавала крайното проявление на депресията, което се нуждаело от клинично лечение.

Ситуацията се променила, когато фармацевтичната компания измислила лек за по-леките форми на депресията, които можели да се лекуват без хоспитализация.

Терминът „kokoro no kaze“ означава „простуда на душата“.

Между 1998 г. и 2006 г., приходите от продажбата на антидепресанти в Япония е нараснал шест пъти.

Уил Роджърс описва ситуация, при която при преместването на елементи от едно множество в друго увеличава средното значение на двете.

Това може да изглежда парадоксално, но всичко си идва на мястото, когато се представят две групи от числа, където всеки елемент от първото множество е по-голям от елемент във второто множество.

Името на парадокса възниква от приписаната на комика Уил Роджърс шега за това, че жителите на Оклахома, които се преместват в Калифорния, увеличава средната интелигентност на двата щата.

Повторение на тази фраза е направена от министър-председателя на Нова Зеландия Робърт Малдон за новозеландците, емигриращи в Австралия.

Един ден царят се замислил, икономиката в царството му пропадала сериозно, а той трябвало да намери изход от ситуацията.

– Развитието на икономиката става по един от двата начина – интензивно и екстензивно, – казал си царят. – В първия случай държавата отива по пътя на техническия прогрес. Създава и внедрява иновативни технологии.

Царят въздъхнал , а след това продължил да разсъждава на глас:

– Във вторият случай държавата се развива за сметка увеличаването на количеството на производството и съответните работни места.

Дълбока бръчка се появила на челото му.

– Екстензивното развитие не предполага интелектуален скок напред и създаването на прогресивни технологии. То се основава  на мащабиране на по-рано известни производства. Тогава какво да правя?

Нито първата, нито втората сгрявали царската душа. За това се появила нова форма на развитие, която била въведена от царя. И я нарекли стабилност.

Тази форма на развитие включвала постепенно разрушаване на съществуващото производство, бавна деградация и умиране.

Нововъведението на суверена било прието с ентусиазъм във Великата Държава. Много поколения се жертвали за тази цел. Радостта на потомците била безгранична.

Така царят вседържател придобивал име сред народа …… И няма да бъде забравен.

Когато Олга Шиварова получила увреждания и станала инвалид, тя се научила да рисува с устата си. Олга била прикована към инвалидна количка поради рядко заболяване на централната нервна система.

Шиварова забелязала първите симптоми на заболяването си, когато станала на 33 години. По това време е работила като счетоводител в Москва.

Поради прогресиращото заболяване ръцете ѝ отказали и започнал да се губи гласът ѝ.

В Рязан Олга се научила да рисува, като държала четката с устата си. Скиците си правела на таблет. Тя управлявала устройството си с помощта на носа си. За да направи една картина на Шиварова са ѝ необходими три дена.

Тя казва:

– Промени се отношението ми към живота и моето заболяване. Чувствам, че все още съм жива. Започнах да усещам повече радост и наслада в това, което върша. Например, за мен живота изглежда обемен.

Олга обича да посещава театри и кина, разхожда се ежедневно. Помагат ѝ от семейството и една студентка доброволка.

Шиварова дава следния съвет:

– Хора, които са се сблъскали с такива трудности, особено по-младите, искат да намерят изход от ситуацията. Моя девиз е: „Има изход от всичко“.

Силвия бе едва на 13 години, но и бе много тежко на сърцето. Само за една седмица загуби баща си и брат си.

Двамата бяха ходили за гъби в гората, но на връщане , когато вървели покрай шосето, шофьорът на един голям камион бе загубил управлението му и ги бе удари. Баща ѝ почина два дни след катастрофата, а брат ѝ в края на седмицата.

Слънцето грееше ярко, птиците пееха, но Силвия бе глуха и сляпа за всичко това. В душата ѝ бе пълен мрак. Тя често гледаше двата празни стола на масата с насълзени очи. Бе загубила всяка надежда. Имаше чувство, че е пропаднала в някаква яма и не може да се измъкне от нея.

В продължение на една година търсеше нещо, което да я изтръгне от унинието и депресията в лапите, на които бе попаднала.

Един ден нейната приятелка Елица и каза:

– Знаеш ли в Библията пише: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус“.

– Мога ли да благодаря за трагедията в живота си? – скептично попита Силвия.

– Вникни в смисъла на думите, – посъветва я Елица.

– Нима човешкото сърце може непрекъснато и за всичко да е благодари? – още по- отчаяно каза Силвия.

– Това е въпрос на доверие и вяра, – не я остави на мира Елица.

– От къде да взема тази вяра? Как мога да се доверя, при положение, че мъката и болката са обвили сърцето ми?

– На това можеш да се научиш. Когато чувстваме, че скръбта ни обзема, можем напълно да се доверим на Господа, защото Той ще ни изтръгне от отчаянието и ще ни даде надежда.

Силвия дълго стоя с наведена глава, а после прошепна:

– Господи помогни ми! Аз съм толкова отчаяна….. Много ме боли за загубата, която претърпях….. Знам, че не си ме изоставил….. помогни ми да ти благодаря и в тази ситуация.

Изведнъж като, че ли някаква сянка се изтръгна от Силвия. Лицето ѝ светна, тя се усмихна и радостно възкликна:

– Бог винаги е с мен!