Матьо зареждаше колата си на бензиностанцията. Изведнъж чу панически викове:

– Помощ! Може ли някой да помогне?!

Мъж бе получил сърдечен удар и се нуждаеше от незабавна помощ.

Матьо веднага се намеси. Даде нужните инструкции. До идването на Бърза помощ направи сърдечен масаж и изкуствено дишане.

Наоколо се тълпяха хора. Те даваха различни съвети.

– Знам какво правя! – каза Матьо. – Не ми е за първи път да давам първа помощ.

Хората се поуспокоиха.

Някой се обади:

– Оставете човека да работи. Той може да поеме отговорност в тази извънредна ситуация.

– Изглежда е обучаван и заслужава доверие, – добави друг.

Така можем да разчитаме на Бог в ежедневния живот и всяка извънредна ситуация.

Няма значение в какво положение сме изпаднали, ние можем да се доверим напълно на Него. Той е „крепост във времена на беда“.

Данчо бе попаднал в ужасно стресираща ситуация. Той чувстваше, че се дави, търсеше шамандурата, но не я виждаше.

В този критичен за него момент, той попита приятеля си Димо:

– Какво да правя? Повече не мога така!

– Просто, – усмихна се Димо, – дай го на Господа.

Това бе едно от нещата, което силно притесняваше Данчо. Затова той попита:

– Как да го направя?

– Буквално, признай: Не мога да го направя сам, Господи. Помогни ми.

– Добре, – съгласи се Данчо, – нещата изглежда се подобряват след този външен израз, но неизбежно то се прокрадва обратно.

– Какво имаш предвид? – вдигна озадачено рамене Димо.

– Например, предавам моето безпокойство във понеделник, но в петък нещо друго може да надигне глава и аз отново съм разтревожен.

– Предаването на Бога е нещо, което трябва да направиш повече от веднъж. Това трябва да е ежедневна практика.

– Май, – Данчо се почеса по главата, – всекидневно трябва да предавам проблемите си на Бога. Да се доверявам единствено на силата Му, за да се справя със земните си борби.

– Които бледнеят в сравнение с вечността, – потупа го Димо по рамото.

Асен бе навел глава. Обмисляйки какво го бе сполетяло, сподели със Слави, приятел, който бе винаги до него, особено в трудните ситуации.

– Признавам, че понякога съм се съмнявал в Божията цел и обещание. Казвам го със смущение.

– Е, разбира се, когато нещата не работят така, както си мислиш, че ще станат или не получаваш отговор на молитвата си, ти не разбираш ситуацията, нито я съобразяваш с характера на Бога, – не отговори, а направи разбор на различните положения.

– В такива моменти често имам усещане в себе си, че това не е правилно.

– Когато опората в живота изчезне, надеждата започва да избледнява, а човешката логика губи смисъла си, – добави Слави.

– Можеш ли да ми обясниш защо се случи това? – попита с отчаяние Асен.

– Не мога, аз не съм Бог, – призна си Слави. – Единственото нещо, което мога ти обясня е, че проблема, с който се бориш, е част от Неговата неизменна цел. Бог прави всичко в подходящото време. Някои времена са трудни, а сезоните са сухи, но Той контролира всичко.

– Хвалим Бога, когато благословиите текат, – тъжно се усмихна Асен. – Работата е сигурна и повишение е на хоризонта, заплатата е добра, здравето ни е наред, но ни е трудно да повярваме, когато тези неща не вървят така.

– Насърчаването е обратното на обезсърчението. Надеждата е обратното на отчаянието. Когато приемеш факта, че понякога сезоните са сухи и времената са трудни и че Бог контролира и двете, ще откриеш усещане за Божествено убежище, защото тогава надеждата е в Бог, а не във нас самите, – Слави възторжено размаха ръце.

В тези сезони, когато е трудно да видите Божията цел и обещание, помнете къде е вашата надежда и насърчение – в личността и целите на Господ Исус Христос.

Вечерта нахлу в малкото селище неочаквано. Бе облачно и не се разбра, кога се скри слънцето. Хората са свикнали на всичко и вече нищо не им прави впечатление.

Димитър ситнеше в задния си двор, притеснен, невиждащ изход от създалата се ситуация.

Така го завари Пламен, неговият комшия, до когото Димитър често се допитваше.

– А, Пламене, замътила се е една ….. в душата ми и не знам какво да правя.

– Казвах ти и пак ще повторя, – размаха показалец Пламен, – Господ има уникален план за твоя живот. Такъв, който не се променя според неочакваните обстоятелства. Когато се сблъскаш със ситуация, която не си пасва с твоето разбиране как Бог иска да върви твоя живот, трябва да спреш и да погледнеш към Него за насока.

– Тогава защо Той допуска да имаме разочарования?

– За да се осланяш на Него. Да разчиташ не на това, което виждаш, а на Бога. Разочарованията са неизбежни, но обезсърчението е избор. Не позволявай на предизвикателствата, да ти отнемат ентусиазма и увереността в Господа.

– Знаеш ли, като ме притиснат, особено от няколко места, – оплака се Димитър, – изобщо не ми е до Бога.

– Не бъди жертва на чувствата си. Гледай към Него и върви напред.

– Лесно ти е да го кажеш, – изпъшка Димитър. – Ела на моето място и тогава приказвай.

– Нараненото ти и обезсърчено сърце, заедно с белезите от старите разочарования ще се стопя в Божията възстановителна любов. Семо гледай към Него.

Димитър наведе глава и дълго време мъдрува. Накрая разкърши рамене и категорично заяви:

– Не мога. Това е.

– Бог наистина има благословения за теб – повече, отколкото можеш да си представиш. Дай му разочарованията и страха си, и напълно Му се довери. Ако Бог държи бъдещето ти, нищо няма да загубиш.

Пламен опитваше всячески да помогне на комшията си, но Димитър се бе затворил в себе си и не приемаше.

Есента ни стопли с лъчезарното си слънце. Нивите се раззелениха. А добитъка се зарадва на възможността да попасе свежа зеленина.

Тодор бе изпаднал в трудна ситуация и не намираше изход от положението.

Той сподели това със със стария си баща, който всички тачеха и наричаха „мъдреца“.

Свел глава Тодор слушаше стария Филип:

– Признай си, когато изпаднеш в трудно положение, желанието ти е да вземеш нещата под контрол.

– Ние всички искаме да преглеждаме, да инспектираме, …. – думите на Тодор прозвучаха по-скоро като оправдание. – Искаме да живеем с увереността, че всичко ще бъде наред и нещата, които не са, ще могат да бъдат оправени с известно усилие.

– И тайничко си мислиш: – усмихна се Филип, – „Ако планирам всичко внимателно и се трудя достатъчно, мога да превъзмогна всяко смущение, което ме гнети“.

Какво можеше да каже на това Тодор?

А старецът продължи:

– Проблемът идва когато нашите усилия не са достатъчни. Когато трудностите, които срещаме, са по-големи от възможности ни или са напълно извън нашия обхват на влияние. Когато срещаш обстоятелства, които бързо изчерпват твоите духовни, емоционални и физически резерви, може би ще поискаш от страх да се прилепиш към нещо здраво.

– И какво е това „здраво“, за което трябва да се хвана? – въздъхна тежко Тодор.

– Въпросът, който трябва да си зададеш, е: Дали моите безпокойства ме водят към Бог или към собствените ми ресурси? Държиш ли се за нещо различно от Господа, някаква форма на земна сигурност, вместо да Му се довериш да ти помогне? Запомни, че каквото и да държиш твърде здраво, ще го загубиш. В каквото и да се вкопчиш търсейки в него безопасност, то става идол за теб. Без значение дали е богатство, дарба, връзки с хора, които могат да ти свършат работа, власт, …

– Трябва ли да задържа Бог като източник на увереност? – попита Тодор.

– Тази роля по право принадлежи на Него, – удари с длан по коляното си Филип. – По скоро Той ще позволи да се провалиш, така че да видиш, че Той е твоя суверен и неизменен Господ. Бог копнее да се предадеш в ръцете Му. Той ще се грижи за всичко, което те засяга, по най-добрия възможен начин, а също и ще те подкрепя в процеса.

– Какво друго ми остава? – тъжно се усмихна Тодор.

– Въпреки че Господ ще те тества, Той ще изявява Своята безкрайна любов, – стареца потупа насърчително сина си по рамото.