Облаците отново се скупчваха и мръщеха сивите си лица. Бурята се надигаше и навярно пак щеше да вали изобилно.
Вадим се бе облегнал на прозореца и тъжно съзерцаваше обстановката навън.
– Защо точно на мен? Толкова се стараех да не се тревожа и да избягвам всякакви стресови ситуации, но уви… – изпъшкаше притеснено той.
И как няма да се измъчва и тормози?! Предстоеше му сериозна операция на сърцето. Беше страшно дори само като си го помисли.
Дойде и денят. С безпокойство и тревога тръгна към болницата, но когато стигна там, реши:
– Каквото и да става няма да се предавам. Напук ще се усмихвам и веселя.
Преди да влезе в операционната Вадим реши да се пошегува с хирурга:
– Вие възнамерявате да убиете лошите клетки в сърцето ми? – попита той медика.
– Това е моя план, – отговори напълно сериозно хирурга.
– А можете ли да бръкнете малко по-надолу и да убиете моята алчност, егоизъм, чувството за превъзходство и вината ми за много неща, събития и спрямо някои хора?
Хирурга се засмя:
– Съжалявам това не е в моята компетентност. Не за това ми плаща. Може би за това трябва да се обърнете към някоя църква и да поговорите там с някой свещеник.
– Сам човек не може да се промени нещата, – въздъхна тежко Вадим.
– Може да сте се надявали, че при вас изменения няма да настъпят, говоря за здравето на тялото ви, – уточни хирургът, – но грижите, неприятностите, обидите …… не прощават. – Една малка конвулсия и главоболията започват.
Божията благодат, която носи спасение, се явява навреме за всеки човек. Просто трябва да се събудим и да я приемем.
