Денят бе студен, но в мола бяха дошли да пазаруват много хора. Млад баща едва се въздържаше да не удари сина си. Нервите му бяха опънати до краен предел.
– Сладолед! Искам сладолед! – крещеше малкото момче.
Сривът в средата на препълнения мол започна да привлича вниманието на купувачите, които бяха по-наблизо.
– Добре, – младият баща се опитваше да успокои сина си, – но първо трябва да купим нещо за мама.
Малчугана не искаше да чуе, каквото и да е. Той продължаваше неудържимо да иска своето:
– Нееее ……. Сладолед! Купи ми сладолед!
Към двамата се приближи дребна спретнато облечена жена. Обувките ѝ бяха в тон с чантата ѝ.
– Той е много импулсивен. Нахалството му няма граници, – с болка подчерта бащата.
Жената се усмихна.
– Голямо наказание за вас е това малко момче, – съчувствено каза тя, – но не забравяйте, че той е все още малък и се нуждае от вас. Бъдете търпеливи и стойте близо до него.
Явно ситуацията не можеше да се уреди по магически начин. В момента, когато бушуваше истерията на детето, бащата трябваше да осъзнае колко е необходим на сина си. Нужно бе да стане състрадателен и милостив, бавен да се гневи и да изобилства с любов.
Взимайки пример от Господа, този млад мъж бе потребно да изпита състрадание към детето си, защото то е крехко и леко наранимо.
Често се проваляме, когато ни заливат вълни от неприятности, предоставени от този свят. В такива ситуации въпреки всичко ние имаме увереност в търпеливият, вечно присъстващ, изобилстващ с любов Отец.
