Баща дал на своя син своя войнишки колан. Момчето го увило няколко пъти около себе си и така отишло в детската градина.

Там покорило всички. Малчуганът придобил статус на най-главния командир.

Какво точно е правел не се знае, но когато майка му дошла да го вземе, картината била следната.

Момиченцата готвели войнишка каша от пясък в съдовете на куклите, а момчетата копаели окопи.

Нашият герой стоял с увития колан около себе си на едно по-високо място и давал нареждания.

Никой не мързелувал. Учителките не могли да се нарадват на такъв колективен труд.

Ето какво може да направи един обикновен войнишки колан.

Специалисти от Кеймбриджкия институт са създали робот, който може самостоятелно да се развиват и да усъвършенстват определени умения.

Автори на уникален дизайн са отбелязали, че по време на създаването на роботизираната машина, те са се ръководили от принципите, заложени в законите на природата.

Създаденият нов робот музикант ще се развива на биологично ниво.

По време на проведения изследователски експеримент учените са създали роботизирана майка, която можела да се движи за сметка на манипулиращо устройство.

По-късно група учени са разработили баща и синове роботи можещи да свирят на инструменти.

Известно е, че Леонардо да Винчи оставя скици, които се смятат за първата идея за парашут в Европа. Оказва се, че китайците не само са изобретили парашута, но са го използвали 1500 години преди Леонардо.

Първите писмени доказателства за този факт се намират в „Историческите записки“ на Съма Циен, завършени около 90 г. пр.н.е. Следователно парашутът се е появил в Китай към края на II век пр.н.е.

Съма Циен е имал достъп до огромен обем от данни и фактът. Това, че поставя създаването на парашута в това далечно столетие означава, че е напълно възможно той да датира и от много по-рано.

Легендата разказва как прочутият герой, император Шун, искал да избяга от баща си, който го преследвал, за да го убие. Синът намерил убежище в кулата на един хамбар, но баща му я подпалил, надявайки се Шун да изгори.

Но Шун свързал няколко конусовидни сламени шапки и скочил държейки се за тях.

През 8 век Сума Джън прави опит за тълкуване на това предание, като отбелязва, че шапките са изиграли ролята на птичи криле, олекотявайки тялото на Шун и сваляйки го безопасно на земята.

Една жена лежала с по-малкия си син в болницата. Дошли ѝ на свиждане съпругът ѝ с по-големият им син.
Мъжът споделил с жена си:
– Домъчнало ми е за теб и малкото ни момче.
По-малкият им син се обадил:
– На мен също ми е домъчняло за татко и батко.
Очите на жената се напълнили със сълзи.
– А за кого най-много ти е мъчно? – попитала майката.
Детето помислило няколко секунди и казало:
– За компютъра.

Постепенно, благодарение на лекарите, грижите на роднините и близките, и собственото си жизнелюбие Кърк Дъглас започнал да се възстановява.

Той се интересувал само от едно: Как ще живее ако не възстанови? Какво може да прави актьор, ако не може да говори? Нима трябва да се върне към немите филми?

Дъглас започнал усилено да се упражнява с логопед. Кърк започнал отново да се учи да говори.

Веднъж, когато Дъглас бил уверен, че вече говори добре, започнал разговор с един от синовете си.

Синът му нищо не разбрал от това, което казал баща му и го помолил да повтори.
Кърк се стегнал, а след това много бавно и ясно казал:

– Сине, нима си забравил да разбираш английски?

Синът му се разсмял.

Тогава всички осъзнали, че Кърк е по-добре и вече се поправя.