Това е последната земна трапеза за Христос. Той разчупил хляба и казал: “ Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.  Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“.

Така било установено християнското тайнство, причастие с тялото и кръвта на Христос чрез хляба и виното.

В това тайнството не само се споменава за събитията станали преди две хиляди години, а за реалното присъствие на всеки вярващ на самата Господната вечеря, която се провежда на Велики четвъртък.

Исус не случайно е запазил ритуала на жертвената символика, тъй като всички земни олтари били призив към небето и означавали желаещият да общува с Всевишния. Последната Христова трапеза е свързала хората с Него, с въплътеният Син Божий.

Кръвта в Библията се е смятала за символ на живота, на който владее само Творецът. Ето защо тя е била забранена да се използва за храна. В същото време, Спасителя на света даде Себе Си, Своя живот и кръвта си за хората.

Статуята на Роланд е поставена на пазарния площад в Бремен. Тя е главния символът на града.

Според легендата, град Бремен ще запази своята независимост, толкова дълго, колкото го охранява Роланд.

Бременският Роланд и Бременското кметство през 2004 г. били включени в списъка на световното културно наследство на човечеството.

Дървен копие на Бременския Роланд с височина от 1,50 метра, се намира в лютеранската Сионска църква в Бруклин, Ню Йорк. През 1890 г. германските власти на германския град я подарили на бременци, които емигрирали в Ню Йорк.

Бразилският град Роланд е основан през 1932 г. от имигранти от Германия и е получил името си в чест на Бременския Роланд. През 1957 г. със средства от бременски „кафе“ бизнесмени в града е поставено копие на Бременския Роланд с размер 4/5 от оригинала.

Едно малко копие на Бременския Роланд властите на Бремен подарили град Кито.

Всички страни по света са длъжни да се съобразят със стандартите на настоящата политическа реалност, за да не загубят позициите си и да не проиграят борбата за пазари, ресурси и по други въпроси.

Японският мироглед се отличава от този в европейските страни.

Независимо от това, официалните символи там са били одобрени през 1999 г.. Те са , както във всички страни знаме, герб и химн.

Сега, официалните делегации и гражданите в чужбина могат да докажат принадлежността си към дадена държава по общоприетия начин.

Всички национални японски символи са с древен произход, а националният им химн е най-старият в света. Той представлява  пет стиха, които се повтарят два пъти, прославящи императора.

Химнът многократно е усъвършенстван по отношение на звученето и днешната аранжировка е утвърдена през 1888 г. В тази година Кимигайо きみがよ　официално е бил утвърден като националния химн на Япония. Заглавието き み が よ се превежда като „Управлението на нашият император“.

Facepalm (ръкалице) – този израз е под формата на физическа жест. В интернет обсъжданията и форумите терминът е започнал да се използва като безнадежност на диалога, а също и в отговор на пълна глупост.

Facepalm има два емотикона: / о или -_ \. Може да се използва за обичайно название, показвайки разширението на файла, например: „facepalm.jpg“.

В немския език има дума „Fremdschämen“, която означава чувство за неловкост за някого, което се явява аналог на  feyspalma.

В Unicode, като се започне с версия 9.0, има специален символ FACE PALM (U + 1F926).

Известно е, че това цвете е растяло на Японския архипелаг през периода Нара(710 – 793).

Членовете на императорското семейство били очаровани от неговата красота.

Хризантемата или Кику започнала да расте в градините на императорът на Китай.

Според легендата, той решил да вземе всички цветя при себе си. За тази цел изпратил 300 момичета и момчета до островите. Въпреки това, тяхната мисия се провалила.

Японците свързват кику с младостта и дълголетието. Тези цветя може да ги къса само човек с добро сърце.

Изпратените да унищожат всички кику в Япония видели с колко любов местните жители се грижели за растенията и всички се отказали от мисията си.

Юношите и девойките завинаги останали в Япония, отказвайки се от гражданството при злия китайски управник.

Тази красива легенда отразява почитащото поведение на японците към този красив символ на страната.