Какво да направиш, за да не се заяжда с теб жена ти? Много предпочитат в такъв случай да се разведат.
Но румънски бизнесмен решил въпроса по друг начин.
Той плаща по 500 долара на жена си, за да не му „хленчи“ и да не се заяжда с него. Бизнесменът разказва:
– Бизнесът ми се развива добре, но ми отнема всичките сили. Когато се прибера в къщи вечер, аз съм толкова изморен, че веднага се просвам на леглото. За това сключих сделка с жена си. Аз ще й плащам по 500 долара на месец, ако тя няма ми досажда, като се прибера.
Все пак такова условие трудно се спазва.
Съпругата на бизнесмена е програмист и по цял ден стои пред компютъра и няма с кого да разговаря.
Така че понякога не може да спази обещанието си и се обръща към съпруга си…..
И на това ако му викат семейство! Те не са семейство, а просто съквартиранти, които се съобразяват с изискванията на другия.

Тя седна на леглото. Отлично знаеше, че е направил всичко според силите си, но трябваше да му обясни. А за това трябваше да събере много смелост. Не беше сигурна дали ще успее, да признае, че е слаба жена, която зависи от него.
– Вината не е твоя…., – започна тя. Всяка дума изговаряше бавно и мъчително. – Моя е. Напълно отчаяна съм, защото не успявам да се справя.
– С кое да се справиш?
– Да живея с тази мисъл. Толкова ми е …. трудно. – Очите й се напълниха със сълзи. – Усещам, че не съм това, което искаш. Не мога…..
– Винаги си била това, съм искал.
– Не е вярно, не бях. Ти искаше и нея. А сега ….. през всичкото време, докато сме заедно, докато се любим, мисля за нея. По-точно виждам ви двамата заедно. С какво те е привлякла? С какво те е спечелила? Какво се е досетила, че ти харесва, а аз дори не съм забелязала …..
– Мила, защо говориш така?
– Не, изслушай ме. Опитай се да ме разбереш. За това съм толкова ревнива и уплашена…. Наблюдавам се …… Просто не мога. – Сълзите й се стичаха по бузите и тя гневно ги изтри. – Трудно ми е. Всичко това е ужасно. Отчаяна съм, не мога да се понасям.
Той се протегна и нежно докосна лицето й.
– Разбирам те. И аз съм отчаян. Никога не съм желал друга жена, колкото теб. Онова, което се случи, беше бягство …. Няма да се преструвам, че това не беше единствената причина, – той й се усмихна. – Не съм най-добрия пример за съпруг, но имам чувството, че винаги ме оставаш на последно място. В емоционално отношение ти напълно ме пренебрегваш, за да се занимаваш с нещо друго. Може би съм прекалено взискателен и ти отнемам прекалено много време, но не мога да живея така. Ако някой ме постави на първо място, усещам се невероятен. Но това не бе достатъчно. Исках теб. Нямаш представа колко много те обичам….
– Наистина ли?
– Разбира се, че те обичам. Навярно се питаш, как тогава е възможно да съм ти изневерил. Случи се, защото не можех да имам теб, както едно време. Това не е извинение …. съжалявам за начин, по който постъпих… Обичам те и се нуждая от теб. Ти просто се отдръпна от живота ми.  Държеше се чудесно след всичко, което се случи. Допусна ме обратно при себе си и продължи да бъдеш добра съпруга, за която всички ми завиждаха, но аз изгубих сърцето ти.
– Не не си ме загубил. Просто се бях свила. Само така можех да се преборя с болката, като се преструвам на недосегаема пред всички. „Да той е имал флирт, но аз не съм от тези, които не могат да преживеят изневярата“.
– Признавам, че се справи много добре. Бях започнал да мисля: „След като тя се справя със всичко това, на нея не й пука за мен“.
Тя седеше без да откъсва очи от него.
– Аз съм кривнал, а ти си се отказала от куп други неща, – неспокойно продължаваше да разсъждава на глас. – Но сега поне знам какво да направя. Знам колко е било трудно всичко това за теб, но разбирам, че още ме обичаш.
Протегна ръце, обви нежно тялото й, а тя потъна занемяла в прегръдката му….. За първи път тя остави огорчението и гнева. Почувства се обичана и спокойна, а той й се усмихваше щастливо……

В района на Находка сътрудници от опазване на дивата природа освободили хималайско мече, заклещило главата си в кутия за боя.
Местни жители забелязали мече с кутия на главата на горския път. Те се обадили на Министерството за извънредни ситуации, след което са извикали спасителни работници от защита на дивата природа.
За да освободят мечето вързали към кутията въже. Изглежда кутията не обхващала плътно главата на жертвата си, но мечето не могло да се справи с нея. Пречели му заседналите уши.
Когато спасителите пристигнали мечето вече било изчерпало всичките си силите.
Като предпазна мярка на животното е дадено приспивателно. То заспало дълбок сън, след което успели да премахнат злополучната кутия от главата му.
Когато мечето се събудило, веднага избягало в гората.

В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

Един човек донесъл от пазара птица. Изведнъж птицата заговорила:

– Не се притеснявай, – казала тя, – аз съм много образована птица. Ако ти кажа три мъдрости ще ме пуснеш ли?

Човекът помислил малко и се съгласил. Тогава птицата започнала:

– Първо, не вярвай на всичко, което чуеш. Може да ти се иска да повярваш, но ако здравия ти разум казва, че това не може да бъде, не се подавай на изкушението. Второ, преценявай трезво своите сили. Никога не прави това, в което шансовете ти за успех са малки.

Трето, никога не съжалявай за стореното добро.

Човекът се вслушал в мъдрите думи и пуснал птицата. Тя кацнала на клон далеч от човека и му казала:

– Аз бях глътнала елмаз. Ако беше ме разпорил щеше да станеш богат човек. С печалбата от продажбата му, можеше да храниш семейството си цял живот. Ти би…

Човекът се обидил, покачил се на дървото, но поради старостта си не могъл да се задържи добре и паднал. Птицата го приближила и му казала:

– Ти чу моите съвети, оцени ги, но още на първия изпит се провали. Помисли, каква е вероятността птица да глътне елмаз? При твоята почтена възраст нима не се досети, че няма да можеш да се изкачиш на дървото?! А за великодушието ти забрави веднага, щом предизвиках твоята алчност.

А след това излетяла.

Източниците на съблазнителни идеи са много. И на теб ти се иска да вярваш в чудеса. Чудеса също има много край нас….Но те трябва добре да се проучат.