Отдавайки на Божието Слово пълна власт над живота си, правим първата крачка към победата над атаките на врага. Това означава, да се обърнем към Божието Слово и да се хванем за Божиите обещания отнасящи се към нашата ситуация.

Да се обърнем към Божието слово, не означава само да помним какво казва то за дадения случай. Не позволявайте запомнянето на стиховете от Словото, да заменим изучаването Му.

Представете си следната ситуация. На гладния никога няма да помогне спомена за това, колко са вкусни картофите, дори и прекрасно да си спомня за това.

Същото се отнася и за Божието Слово. Много е важно да помним какво казва То, но е необходимо и да храним своя дух с Него.

За това, че се храним с Божието Слово, гледайки Го с очите си и слушайки го с ушите си, ние получаваме сила. Така то попада в нашето сърце и ние можем да Го живеем.

Добре е, не само да мислим за Божието слово, но и да Го четем.

Обърнете се към обещанията, които са свързани с вашата ситуация. Хранете се с тези обещания и ставайте по-силни!

За това могат да помислят сериозно обичащите физиката, ако не са го знае ли отпреди.

Човек ако обръща внимание на малките неща край себе си, би стигнал до интересни изводи.

Ако машинист на тежък товарен влак се опитва рязко да тръгне напред, то влакът изобщо може и да не тръгне.

Ето и обяснението на това явление.

Това става защото сумарната сила на триене в покой, действаща върху колелетата на вагоните от страна на релсите, превишава силата на приплъзване на водещите колела на локомотива.

Често машинистът трябва първоначално да даде назад, за да облекчи напрежението в механизмите за съединяване на вагоните и едва тогава задвижва влака напред, придвижвайки вагоните един след друг.

Човек някога разбира, че има хора, които никога няма да те предадат, но за това трябва да се премине през прекалено много предателства.

Най-накрая осъзнаваш, че външния блясък е нищо в сравнение с вътрешната красота, защото всичко, което е отвън, е до първия дъжд. Това, което е вътре, гори за винаги. Но даже да угасне и да остане едва тлеещо въгленче, достаъчно е да докоснеш с устни тръбата и нежно да призовеш, огънят постепенно ще се разгори и ще те стопли.

Понякога ще разбереш, че многото формули и афоризми, които си събирал, са празни, макар и красиви, те са само съвкупност от думи. Важни са тези истини, до които сам си достигнал.

Все някога ще разбереш, че добротата, нежността, ласката и грижата са проявление на вътрешна сила, а не на слабост.

Животът е труден. Това не е изненада за теб нали? Ти живееш с тази истина всеки ден. Някои от нас са емоционално затруднени, други имат физически проблеми. ….

Всички ние имаме някакво затруднение в живота.

Дори и апостол Павел премина през трудни времена. В Библията се казва, че той също е бил депресиран и е искал да умре.

Какво получи Павел в такива трудни периоди?

Той бе включен в Възкресение властта на Исус.

Тогава Павел спря да разчита на себе си и се научи да уповава само на Бога, който възкресява мъртвите.

В Библията се казва, че Павел се чувстваше смачкан и претоварен отвъд способностите си. Той бе стигнал до края, но Бог Му помогна.

Има само едно условие Божията сила да действа в живота ни и това е да бъдем смирени. Имаме нужда да бъдем такива. Бог не дава власт си на арогантни хора.

Смирението казва на Господа: „Ти си Бог, Ти си правия, у Тебе е силата, Ти си мъдрия. Аз съм безсилен да промени тази ситуация, за това я дам на Теб“.

Тогава Бог въздейства със силата на Възкресението на Исус във вашето положение.

Бог връща обратно към живот мъртвите неща.

Какво е мъртво в живота ти? Помисли си само, ако Бог може да привдигне мъртъв човек, Той може да съживи един мъртъв брак, да възстанови една пропаднала кариера, …..

Тони бе съвсем обикновен малчуган. И както повечето си връстници бе доста подвижен и смел.

Когато навърши пет години живото му се обърна надолу с главата. На момчето му откриха рак. Тони бе получил рядка форма на това заболяване. Злокачествен тумор бе поразил костите на момчето.

Лекарите започнаха да се борят за живота му. От време на време имаше кратковременни успехи, но те бяха само за малко. На момчето му ставаше все по-зле и по-зле.

Заболяването бавно и сигурно настъпваше. Животът на Тони и неговите родители се превърна в кошмар.

Независимо от всичко малкото момче си оставаше жизнерадостно, вечно беше настроено оптимистично. От сила на духа и волята му околните взимаха пример.

Когато Тони стана на девет години болестта напълно овладя тялото му.

Една нощ момчето започна да се задушава, не му стигаше въздух. Лекарите се опитаха да стабилизират състоянието му. Майката уплашена избяга в коридора, тя не искаше да гледа как умира сина ѝ.

Лекарите успяха да спрат пристъпа, но един от тях каза на майката:

– Сега успяхме, но на сина ви не остава много време да живее ….. Това може да се случи и в следващите няколко часа.

Когато майката отиде при сина си, Тони се постара да бъде спокоен и ѝ каза:

– Не можех сега да умра, мамо. Ако бях умрял в тези страшни мъки, ти щеше да го приемеш болезнено. За това със всички сили се стремях да дойда на себе си.

Невероятно, изпитвайки страшни мъки Тони първо мислеше за майка си.

Веднъж, когато майка му бе излязла за малко, Тони каза на медицинската сестра:

– Не мога да умра сега. Мама още не е готова за това.

Въпреки, че лекарите даваха само няколко час живот на момчето, то живя още две седмици.

Тони си отиде от живота тихо и спокойно. След дълги години на страдание, болката го напусна …

На погребението майка му не се разплака, защото малко преди да почине той ѝ каза:

– Не плачи, когато мен няма да ме има вече. Ти трябва да продължиш да живееш и да бъдеш щастлива. Моята душа винаги ще бъде до теб.