Районът бе планински. Хората в селата бяха малобройни, но точно тук бе пламнал огъня за благата вест и се бе разпростряла на доста голяма територия.
Любопитни младежи решиха да проверят, на какво се дължи това. Те работеха в други райони, но нещо не спореше. Решиха да почерпят опит от местните.
Когато стигнаха селото, беше им посочена една малка къща:
– Там ги търсете.
В двора приветливо ги посрещна жена на средна възраст. След нея излезе и съпруга ѝ.
– Добър ден, – поздравиха младежите, – разбрахме, че тук много хора са се покаяли и са приели Исус за свой Господ и Спасител. Бихме искали да ни разкажете за програмата, чрез която печелите души. Къде е църквата ви?
– Вие сте в църквата, – усмихна се домакинът. – Ние се събираме тук в нашия дом.
– А нямате ли църковна сграда? – попита един от младежите.
– Какво е църквата? – изгледа ги учудено жената. – Нали това сме ние повярвалите в Господ Исус Христос.
Младежите се посмутиха. Те очакваха да видят отделно здание предназначено за такава дейност.
– А как евангелизирате хората? Какви мероприятия провеждате за това? – попита друг младеж.
– Ако мислите за някакви събирания, – изгледа ги мъжът, – тук не провеждаме такива.
– Да, но в района има доста повярвали хора в Христос. Как го правите?
– Говорим на всеки ……
– Поотделно? Не използвате ли местното радио, някоя кабелна телевизия? Имате ли Интернет страница?
– Не.
– И все пак как достигате до хората?
– Отиваме при тях, там където са на работа, по домовете им ….
– И това работи?! – в един глас възкликнаха младежите.
– Да, имаме десетки хиляди повярвали.
– И за колко време направихте това?
– За около месец, два, може и няколко седмици отгоре.
– Та вие сте направили много повече от това, което ние години се мъчим да направим чрез евангелизации, телевизия и всякакви телекомуникационни средства, – тъжно констатираха младежите. – Явно трябва да сменим тактиката.
