Жителите на Оклахома с ужас наблюдавали сезона за размножение на щурците. Неприятен шум през цялото денонощие и зловоние на мъртви насекоми. Те са навсякъде и човек не може да мине.
Хората плътно са затворили прозорците и вратите, но щурците успяват да влязат в домовете им.
Такова нещо до сега не са виждали и най-старите заселници там. Властите призовават към търпение и по никакъв начин да не се убиват насекомите, защото щурците са склони към канибализъм. Колкото повече убиваш, толкова повече стават.
Щурците, за които е започнал размножителния период, създават много проблеми на жителите на града. Не стига, че издават неприятна миризма и пищящи звуци, но се занимават и с канибализъм. Насекомите се събират и ядат труповете на умрелите си събратя, заемащи улиците, тротоара и сградите. Много хора се страхуват да излязат от домовете си.
Много от тези щурци ще измрат, но това няма да стане по-рано от осем седмици.
Според експерти, причината за необичайно голям брой насекоми могат да бъде необичайните промени в сезоните. Такива случаи са наблюдавани след продължителна суша, последвана от валежи през юли и август.
Щурците се събират само в периода на чифтосването.  Въпреки, че не е лесно да се отърват от съществата, експерти предлагат, няколко трика, които могат да облекчат настоящата ситуация.
Щурците обикновено прекарват деня в тъмни и влажни зони. Ако се премахнат тухлите, камъните и другите отпадъци, намиращи се в дворовете, насекомите ще намалеят.
Предлагат се също така и аерозоли, които се препоръчват за пръскане на прозорците и вратите, за защита срещу нашествениците. Много граждани не спят вече няколко дни, а учените казват, че това може да отнеме до осем седмици.
След известно време насекомите ще измрат, но в града ще остане неприятния мирис на развалено месо.

Списък на финалистите за годишната награда „Диаграма» са обявени.
Британското списание «Bookseller» е обявило годишната награда „Диаграма», която се присъжда от 1978 г. насам за книга с най-глупавото име.
Списък на финалистите този сезон включва шест издания, всички те са научни трудове.
Хенри Еберле, Ханс-Йоахим Нойман. „Не беше ли Хитлер болен?“;
Дейвид Райс. „Как да си подостря моливите?“;
Джери Герни, „Таванските помещения в Северна Америка“;
Лоуни Прайор, „Как чехлите за начинаещи са променили света“;
Рейджиналд Бейклия, „Как да защитим курниците си в къщи“;
Том Хикман. „Божията кука. Живот и приключения на пениса“.
Всички тези книги имат доста сериозно съдържание. Имената,, които им са дадени, са с цел да привлекат вниманието на непроявяващите интерес читатели.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.