Ресторанта бе слабо осветен. Сервитьорката приемаше тихо поръчките на клиентите. Един от тях ѝ подаде химикалка с вградено малко фенерче и добави:

– За да можете да виждате по-добре в тъмното.

Лицето на сервитьорката грейна. Тя започна да се движи между масите радостна. Беше очевидно, че е възхитена от подаръка.

Мъжът, който ѝ подари химикалката, когато стана от масата намигна на седящия до него и каза:

– Мисля, че се развесели, когато ѝ дадох химикалката. Оправи ѝ деня!

Божият дар на светлината озарява дните ни. Исус е най-висшият дар на светлината. Той дойде на света, за да го спаси.

Бог ни е дал този дар, защото ни обича.

Когато приемем Христос като наш Спасител, греховете ни се прощават и ние имаме общение с Него.

Исус озарява живота ни за цяла вечност.

Той каза:

– Аз съм светлината на света; който Ме следва, никак няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Като вярващи в Исус, ние сме светлината на света.

Когато получим дара, който Бог ни е дал чрез Христос, можем да ходим в Неговата светлина и „нека нашата светлина свети пред човеците“.

С Него като наш източник, нека светим за Него днес!

Фокусирането върху Исус не винаги е лесно. Има толкова много разсейвания в този свят, които сме превърнали в идоли без да го осъзнаваме.

Митко бе скейтбордист.

– Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, да изследвам нови места, – споделяше той.

Когато бе поставен на легло след двадесет часова операция Митко осъзна, че има много идоли, за които изобщо не бе му хрумвало.

Голяма част от самоличността му бе изградена на това, че той е спонсориран скейтбордист.

– Социалните медии са идол за мен, – казваше Митко. – Искам да бъда в големите списания по скейтборд, да фигурирам във видеоклипове, които хората няма да забравят. Желая да бъда известен и обичан като скейтбордист.

След операцията лекарят му каза:

– Ти повече няма да можеш да се занимаваш със скейтборд.

Това бе доста отрезвяващо за Митко.

В един момент той разбра, че е преместил фокуса си от Исус върху себе си.

В нашия модерен свят сме фокусирани върху това, което искаме и как го желаем. То трябва да бъде по по-бърз, лесен и удобен начин.

Повечето от нас нямат проблем да вършат работата на Исус, стига да се вписва в нашия график.

Нека се опитаме да се тревожим по-малко за натоварената част от живота и да преодолеем съмнението, което светът се опитва да ни продаде.

По-добре е да се съсредоточим повече към Исус.

Бракът на Елена приключи. Тя се озова в апартамент под наем с една спалня в общински комплекс.

Самотна и тъжна тя реши:

– Ще засадя нарциси край пътеката. Обичам тези цветя.

След това се замисли и се изказа целенасочено:

– Има надежда дори в мрачните дни.

Забелязали ли сте, че какъвто и да е сортът нарцис, сякаш огрените от слънцето жълти венчелишчета приличат на хвалещи ръце, а централната структура, подобна на тръба, провъзгласява, че зимата почти е свършила, а ярката зора на пролетта идва!

Подобно на нарцисите, предвещаващи нов сезон, колко невероятно ще бъде, когато великият тръбен зов от небето отекне по целия свят.

Борбите, с които се сблъскваме в настоящето, не са краят на историята. Подобно на Христос, ние също ще бъдем „облечени в нетлението“ и ще получим славни възкресенски тела. Защото „смъртта е погълната от победата“.

Може би преживявате труден период в момента или радост, но надежда за днес, утре и вечността остава същата: „Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“.

Боян мечтаеше да посети Швейцария.

Един ден му бе поставена диагноза фронтотемпорална деменция.

Жена му реши:

– Докато все още разбира, трябва да отидем в Швейцария.

И двамата заминаха.

Един ден докато валеше сняг около тях, лицето на Боян се озари от радост.

Мечтата му се бе сбъднала.

Малко след това Боян попита:

– Къде сме сега?

Жена му се разплака:

– Той забрави, че сме в Швейцария, но посещението си заслужаваше. Поне за миг беше щастлив.

Бог ни уверява за време, когато радостта никога повече няма да ни бъде отнета.

Поради надеждата ни в Исус, можем да очакваме „ново небе и нова земя“, където ще бъдем свободни от греха и смъртта.

В този съвършен свят Бог ще направи „всичко ново“.

„Ще обърше всяка сълза от очите ни. Няма да има вече смърт, нито жалеене, нито плач, нито болка, защото старият ред на нещата премина“.

Каквото и страдание да изпитваме сега, то е временно.

Крум плесна със ръце:

– Знаеш ли, Петре, че гробището е едно от най-богатите места на земята.

Приятелят му го изгледа недоумяващо.

– Говоря за специален тип гробище, – поясни Крум. – Там където са погребани книги, които никога не са били написани, песни, които изобщо не са се пели, изобретения, които не са били създадени и мечти, които не са оживели.

– Трагедия е, – сбърчи нос Петър, – че страхът, отлагането и съмнението държат тези подаръци заключени.

Крум въздъхна:

– Спомнян си преди време имах идея за проект, но си мислех, че сега не е подходящия момент.

– Аз бях подбуден да напиша една книга, – тъжно поклати глава Петър, – но някой ми каза да я сложа на рафта. Минаха месеци и прочетох произведението на някой, който бе написал нещо подобно. Тогава осъзнах, че съм заровил подаръка си в колебание.

– Неизползваните подаръци не избледняват, – усмихна се с тъга Крум, – те преминават просто към някой друг, който е готов да изпълни Божията воля.

– Бог не ни е дал дарове, за да се презапасяваме, а да може светът да бъде благословен чрез нас, – с болка констатира Петър.

Не чакайте! Започнете да пишете, да пеете, да изграждате и да водите това, което Бог е сложил в ръцете ви.

Единственото по-лошо от провала е да оставиш тази земя пълна с неизползван потенциал.