Тези, които следват своите греховни желания, страда от дълбоки вътрешни
конфликти.
Бог не иска да се отделяме от невярващите, но Той не желае да съгрешаваме заедно с тях.
Ние трябва да живеем свят живот сред тях, който да бъде като лъчи на светлината.
Когато околните видят нашият чист живот, възможно е да се покаят.
Но може и да ни се присмеят.
Във всеки случай Бог се прославя, а ние ще бъдем възнаградени.
Стефан, Лора, Милен и Дора често се събираха на кафе и дискутираха различни теми.
Днес беше облачно, но съвсем малко валя. Традиционно групичката се събра в близкото кафене. Дали заради тягостното време или неуспеха на някой от групата, но и четиримата изглеждаха подтиснати.
Изведнъж Милен изненадващо тропна с ръка по масата и попита:
– Каква представа имате за себе си?
– Много често имам много низко самочувствие за себе си, – призна Лора.
– И аз съм так, особено, когато се заредят неуспехите един след друг, – подчерта Дора. – Да си призная и при мен положението не е по-розово, – смотолеви набързо Стефан.
– Изненадан съм, – каза Милен. – Мислех, че само аз съм така. Много пъти съм се чувствал маловажен и то в най-неподходящите моменти, а това ме е депресирало.
– Вярно е, – каза Лора, – че често се чувствам недостатъчна и това ме е отчайвало, но в такива моменти си припомням какво Бог мисли за мен,
– Ние сме солта на земята и светлината на света, – допълни Дора. – Каква оценка само!
– Бог ни цени и ни го казва в Словото Си, – въодушеви се изведнъж Стефан.
– Съгласен съм, – каза Милен, – че Бог, Нашият Творец, ни обича. Той ни дава отговор във всяка ситуация.
– Ние сме ценни съработници в делото Божие в този свят, – каза Лора, – за това не бива да се чувстваме маловажни, недостатъчни и депресирани.
– Той ни придружава през трънливите места, – вече по- сигурно и уверено каза Милен. – Укрепява ни когато сме несигурни.
Атмосферата на масата се разведри. Младежите започнаха да се усмихват един на друг. Угнетените им души бяха намерили покой.
А на вън слаби слънчеви лъчи прорязаха облаците и улицата бе окъпана в светлина.
На дълбочина няколко стотин метра не се наблюдава пълна тъмнина.
Слънчева светлина на това място не идва, но разтворените изотопи на калция и други елементи изпускат бързи електрони, които предизвикват слабо светене, вследствие на ефектът на Вавилов-Черенков.
Изглежда, именно това обстоятелство е причина, дълбоководните риби да не загубят очите си.
Често децата крещят, викат, плачат, когато искат нещо непозволено, защото това работи. Разкрещи се да го чуят в магазина и му купуват играчка. Помята се на пода, тропа с крака и му дават бонбон.
Такива методи на възпитание в семейството, трябва да се забраняват.
Разбира се на всеки родител му е по-удобно да откупи спокойствието си по някакъв начин от мрънкащото дете. Особено, когато детето ви „представя в не добра светлина“ пред другите.
Ако едно дете чувства, че може да пищи, то ще усъвършенства това умение.
По-добре е да се отнасяме със съчувствие към това, че не можете да изпълните молбата му в момента. Или да намерим достойна алтернатива.
Например, детето ви иска бонбон, но то е алергично към него. Дайте му червена ябълка. Ако то със силен плач ви откаже, спете го с думите:
– Е, ако ти се прииска ябълка кажи ми и аз ще ти дам.
Когато човек загуби зрението си, дори само едното си око, разбира какво е имал. Пред него застава черно петно, непрогледна тъмнина.
Понякога сравнявам тази слепота с живота преди човек да повярва. Тогава той е изгубен и ходех в мрак. Но ако някой му отвори очите, той е благодарен на Господа, че го е спасил и извел на светлина.
От тогава Бог е винаги с него и му помага, независимо какво му се случва в живота.
Понякога след операция човек започва да вижда, макар и не както преди, но светлината от Бога е нещо много по-ценно в живота ни, защото ни открива това, което трябва да променим в себе си и не само да го видим, но получаваме и сила да го преодолеем.
Чрез спасението, Бог ни дава нов поглед към света около нас. Нека се радваме, че ни е спасил от духовната тъмнина, за да ни изведе в светлината на живота.