Собственикът на луксозен автомобил, паркира до бордюра и излезе. Седящият наблизо просяк му подхвърли:

– С парите, които си похарчил за тази кола, можеше да нахраниш хиляди гладни.

Собственикът на автомобила се усмихна и каза:

– Те са нахранили миньори и леяри, добиващи руда за двигателя и купето ѝ. Нахранили са инженери и работниците от автоцеха, които са сглобили тази кола. Също и работещите в автосалона, и служителите на застрахователната инспекция. Ако вместо да просиш, отидеш да работиш, те ще нахранят и теб.

В средновековна Германия миньори открили червен минерал, който приличал на медна руда. Въпреки това, от него не могли да извлекат мед.

За неуспеха си миньорите обвинили пакостливия дух Никел, а рудата нарекли  Kupfernickel, от Kupfer, което на немски означава мед.

През 1751 г. барон Кронщедт отново се опитал да извлече мед от червената руда, но в резултат на това открил нов метал с бял цвят, който по-късно нарекли никел.

Представител на регионалния бизнес Олег Марковчук е разработил ново устройство за златодобиване. Чрез него се извлича от рудата 20-25 % повече благородни метали.
Разработката е на омския инженер Олег Марковчук. Тя помага на миньорите да добиват 25 % повече злато и благородни метали. Устройството сортира малките късове злато и намалява загубата на ценни метали.
През пролетта на 2014 г. първият прототип докарали в Магадан. Златотърсачите оценили изобретението и помолили за модул през новия сезон.
Стойността на модула е 1 милион рубли. Той се самоизплаща за 1,5 месеца. Миньорите от цяла Русия и близките страни са се наредили на опашка за да го закупят.
Единственият конкурент, който напомня на устройството на инженер Марковчук е американският апарат Кнелсон. Апаратът на Кнелсон също очиства рудата, но загубата на злато е по-голяма. Рудата се промива няколко пъти на час. Освен това, Омската разработка работи без допълнително обслужване няколко дни.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.