Дете, което по заключение на медицинския персонал в болница на китайската провинция Анхуей е починало, внезапно оживя точно преди кремацията.
У детето е забелязан вроден порок на дихателната система. От самото си раждане, то се е намирало в критично състояние. Родителите на тежко болното дете по препоръка на лекарите се съгласили да се прекрати курса на лечението му. „Смъртта“ била фиксирана, родителите получили документ и започнали да се готвят за погребението.
Церемонията по погребението внезапно била прекъсната. Едномесечното бебе заплакало в залата за прощаване с него непосредствено по време на траурната церемония.
Детето спешно било транспортирано обратно в клиниката и сега лекарите отново се опитват да спасят живота му.
Двамата от болничния персонал, които са били на смяна в деня на „смъртта“ на детето, носи отговорност за инцидента и вече са уволнени.
Случаи, когато“мъртви“ оживяват не е толкова рядко явление. Например, в Полша 56-годишния местен жител на Петерков бил толкова пиян , че го взели за труп. Интересното е, че лекарите пристигнали на мястото не открили никакви признаци на живот у мъжа и решили да го изпратят в моргата. Сега поляка има намерение да съди лекарите, тъй като е преживял голям шок, когато се събудил в моргата. След инцидента бил преследван от кошмари.
37-годишният автомонтьор от Уест Карълтън изненадал лекарите, като оживял 45 минути след спиране на сърдечната дейност. След още пет дни механикът напълно се възстановил и е бил изписан от болницата. Странното е, че след случилото се при изследване на мъжа не са отрити никакви признаци на сърдечно-съдови заболявания.
Архив за етикет: родители
Политическа далновидност
Попитали един програмист от Рига:
– Какво е това политическа далновидност?
Тогава той им разказал един случай от своето детство.
Живеел с родителите си в общ апартамент. Техният съсед бил евреин. Работел като бръснар. Обичал да си попийва.
Веднъж така се напил, че свалил портрета на Хрушчов, който висял на стената. Стъпкал го с крака, след което веднага бил отведен в милицията и жестоко пребит.
На сутринта бил събуден от леко докосване по-рамото. Началника на милицията му зашепнал:
– Сега ще ви закараме у дома, моля да ни простите! Само ми кажете, от къде имахте сведения, че през тази нощ ще бъде свален от всички постове?
Една лъжичка ванлия на прах
Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.
Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.
Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.
Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.
Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.
Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.
Защо жените не искат да имат деца и да създават семейства
При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.
Приказка за сладоледа
Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.